Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 123

Хари Харисън

— Не съвсем. Но какво значение има, след като той ще върши онова, което трябва? Целта на моето изследване е да се открият общите принципи, общият модел на действие. А после щом машината е в състояние да се обучава в онова, което трябва, то тя ще запълни сама липсващите подробности.

— Вижда ми се ужасно сложно. Подкрепям те, но не ти завиждам за работата.

Майорът се върна и ги поведе към сградата. Когато приближиха, часовият на входа се изпъна. Но вместо да гледа право напред, според устава, той се обърна, докато минаваха, и се взря отблизо в Брайън, за да го запомни.

— Ще ви въведа вътре — рече майор Ууд и подаде на Брайън идентификационна гривна, — но първо бих искал да сложиш това и да го носиш винаги. Тя е водонепроницаема и почти неунищожима. Надявам се, че няма да имаш нищо против. След като я закопчея веднъж, за да се свали трябва да бъде прерязана. Не може да се отключи.

Брайън я обърна и видя, че върху нея бе гравирано името му.

— Има ли някаква специална причина за това?

— Съществена. Стиснеш ли я веднъж и аз ще се появя моментално, независимо кой час на денонощието е. Ако я стискаш по-дълго от секунда, се задейства аларменият сигнал и настава истинският ад. Ясно ли е?

— Ясно. Закопчавай.

Ууди постави гривната върху китката на Брайън, съедини свободните краища и те се затвориха с изщракване.

— Опитай — рече той и отстъпи назад. — Малко по-силно, толкова леко стискане може да се получи и случайно. Така. — Пейджърът му изпиука рязко и той го изключи. — Така е добре. А сега ще ти покажа новата лаборатория, надявам се, че не страдаш от клаустрофобия.

— Аз поне не знам. Защо?

— Видях лабораторията, където си работил преди. От гледна точка на безопасността тя е пълен провал. Прекалено достъпна във всяко отношение. Сега ще разполагаш с чисто нова. Само с един вход. Напълно самостоятелно електрозахранване и пречистване на въздуха. И в по-голямата си част — под земята. Това, което виждаш пред себе си, е вратата. Повечето техника е инсталирана.

— Тук случихме — рече Бен. — Открихме един руски инженер, който никога не е напускал Русия, не е излизал дори извън Сибир. Не бе и мислил да работи тук, преди да се свържем с него. Няма абсолютно никаква възможност да е компрометиран от някоя агенция за промишлен шпионаж.

— Ще го доведа — рече майорът. — Почакайте един миг тук.

Той отвори отключената врата, влезе и след малко се върна, придружен от висок младеж с дълга руса брада.

— Това е Евгени Белоненко, който инсталира всичко тук. Евгени, това е Брайън Делейни, твоят шеф.

— Много ми е приятно — отвърна той със силен руски акцент. — Много хубави машини имате тук, най-добрите. Мога ли да смятам, че сте готови да пристъпим към работа веднага?

— Няма да е лошо.

— Харашо. Добре. Инсталирах тук тази машина за сравняване. Чудесна машина! Никога преди не бях я виждал, но схемите са ясни и пълни. Първо да настроим входа за данни…

Евгени отвори една метална пластина върху вратата и се зае с контролния панел. След като свърши, затвори вратата на лабораторията и посочи изрязания в пластината отвор с черни очертания.