Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 120

Бен въздъхна.

— Знам. Тя сви презрително устни, когато видя, че ти нося дрехите в пластмасова торба. А ти щеше да предпочетеш да си ги носиш в нея. — Той погледна часовника си. — Имаме още малко време. Това е добрата новина.

— А лошата?

— За помощника ти. Работата с аспиранта от МТИ не стана. Е, квалификацията му отговаря, само дето е женен, с три деца и няма начин да го накараме да напусне Бостън.

Брайън потърка брадата си и се намръщи.

— Тогава… значи капитанът ще получи работата?

— Според документите тя е също толкова добра. Стига да я искаш и да я смяташ за достатъчно квалифицирана. Ако желаеш, ще продължа да издирвам подходящи кандидати.

— Не знам, Бен, предполагам, че просто се държа глупаво. Ако капитанът, Шели, бе мъж, нямаше да се колебая и секунда. Това моето е просто някакво вътрешно усещане.

Бен мълчеше, оставяйки Брайън сам да вземе решението. А той прекоси стаята, върна се и се отпусна на стола.

— Добра ли е?

— Не би могло и да се иска повече.

— Да не би да се държа като женомразец?

— Не съм казвал подобно нещо. Решението е твое.

— Тогава тя остава. Как върви експертната й програма за разследването?

— Много добре. Искаш ли тя да ти обясни?

— Разбира се, веднага щом програмата тръгне. Така ще имам възможност да я видя и как работи.

Бен отново погледна часовника си.

— Време е. Ще звънна долу и ще им кажа, че сме готови. Искам също така да се запознаеш с мъжа, който ще отговаря за безопасността ти. Името му е Ууд. Много опитен, много отговорен. Не го казвам просто ей така, защото животът ти може до голяма степен да зависи от него. Мисля… не, убеден съм, че е най-добрият.

Майор Ууд почука и влезе. Едър мъжага, с телосложение на боксьор, с тънък кръст и широки рамене. Белегът на дясната му буза се спускаше по кафявочерната кожа до устата, повдигаше ъгълчето на устната му и придаваше сякаш постоянна усмивка на изражението му.

— Брайън, запознай се с майор Ууд, който сега ръководи сигурността в „Мегалоуб“.

— Радвам се да се запознаем, Брайън. Ако ще минаваме на „ти“, приятелите ми викат Ууди. Но не и пред войниците. Ще се погрижим добре за теб. По-добре, отколкото последната компания. — Ноздрите му се разшириха ядно. — Единственото добро нещо по установените от тях мерки за безопасност в „Мегалоуб“ е, че можем да се поучим от грешките им. От тяхната голяма грешка.

— Кажи ми какво имаш предвид — обади се Беникоф, — аз все още разследвам случая.

— Безопасността се корени в хората, а не в техниката. Всичко, което даден човек може да измисли, може да бъде надхитрено от друг човек. Разбира се, аз ще се възползвам от цялата апаратура по сигурността, която е инсталирана там, плюс няколко мои добавки. Машините и телените огради помагат. Но ти и останалите ще бъдете охранявани от моите хора, Брайън. Ето, това е безопасност.

— Вече се чувствам по-спокоен — рече Брайън и наистина бе така.

— Тогава си остани в това състояние — рече влизащата в стаята д-р Снеърсбрук. — Денят ще бъде напрегнат, независимо дали го съзнаваш или не. Най-много пет часа — и после по гръб. Ясно?