Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 111

Хари Харисън

— Радвам се да ви видя — рече той. — Бихме искали веднага да се измъкнем от тук.

— Тръгваме.

След като се качиха, полицаят затвори вратата и се намести в кабината до шофьора.

— Без малко и щяхме… — рече Брайън.

— Да, съвсем без малко — отвърна мрачно Беникоф. — Информацията е изтекла от базата, друго не ми идва на ума. ФБР трябва да се заеме веднага с тая работа. Съжалявам, че стана така, Брайън. Вината е само моя.

— Не бива да виниш себе си. Направи всичко, което можа. Мъчно ми е само за приятеля ти в Мексико.

— Той си вършеше работата. Много добър човек. А ние пък успяхме да постигнем онова, за което дойдохме. Тези GRAM-ове нали съдържат копия от работата ти?

Брайън бавно кимна, трудно му бе да забрави случилото се.

— Да, почти съм сигурен в това. Приличаха на моите файлове, докато ги преглеждах набързо, но нямах достатъчно време да се убедя напълно.

Бен извади телефона си.

— Нали мога да съобщя за това? Нямаш си представа колко народ в този момент си гризе ноктите и чака новини.

Той набра номера, изчака електронния сигнал, че е свързан, и рече:

— Статуята на свободата.

След което затвори.

— Паролата за успешен изход ли е това?

Бен кимна.

— Ами какво щеше да кажеш, ако файловете не бяха там?

— „Гробницата на генерал Грант“. Компютърът сега осъществява седемнайсет едновременни разговора, за да предаде добрата новина. Днес ще ощастливиш сума народ. Не бих казал, че бях сигурен в положителния изход, но имах голяма надежда. — Той бръкна под седалката и извади някакъв пакет. — Затова приготвих това нещо, за всеки случай.

Черната пластмасова кутия имаше размерите на голям портфейл. Бен докосна ключалката, капакът се отвори с мек удар и екранът блесна, осветявайки клавиатурата под себе си.

— Компютър! — рече възхитен Брайън. — Да не би да искаш да ми кажеш, че тази играчка ще се справи с всичките ми бележки, таблици, изчисления и графики?

— Точно така. Включително и с холограмите. Преди петнайсет години никой не можеше дори да си представи колко нещо може да се побере в такава машинарийка. Разполага освен това с приемник-предавател за включване в телефонна мрежа и със спътникова система за определяне на местоположението, така че винаги да знаеш къде се намира. Цялата повърхност на черната кутия е от изключително ефикасно фотоелектрично покритие за самозареждане и… гледай сега!

Беникоф дръпна рязко бутона на ключалката: с виещ звук се изтегли дълга корда.

— Можеш да го зареждаш и на ръка с вградения генератор. Готов е да изпълни всяко твое желание. Преди да тръгнем, изключих телефонния му модем, така че никой, включително и генерал Шорхт, не би могъл да разбере къде си и какво правиш. Защо не включиш единия от GRAM-овете и да видиш какво има в тях.

За Брайън не представляваше проблем да получи достъп до файловете. След малко той погледна Бен.

— Нямам съмнение — те са. Познах ранните си неща, помня ги добре. Това е проектът LAMA, по който работих с баща си. По-нататък, виж тук, можем да прескочим към по-късните ми изследвания. Виждат ми се познати, но определено не си ги спомням добре. А пък що се отнася до последните неща, сигурен съм, че изобщо не съм ги виждал. Ето, този последен файл е отпреди няколко месеца. Само няколко дни преди нападението над лабораторията.