Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 112

— Фантастично! Дори повече, отколкото се бяхме надявали. А сега да вървим. Снеърсбрук те иска веднага в леглото след тази еднодневна екскурзия. Мислеше, че няма да имаш нищо против. Аз се съгласих, особено след като ще можеш да вземеш този компютър в стаята си. Освен това искам да си под охрана, за да не се безпокоя за теб, докато проверим отново всички, отговарящи за безопасността.

— Бих могъл да мина и без днешния ден. Дори очаквам с нетърпение да се върна в болницата. На тишина и на спокойствие, плюс възможността да прочета тези файлове.

— Съгласен. След като задвижа разследването по сигурността, ще обсъдя нещата с „Мегалоуб“ и ще се върна при теб. Тогава ще решаваме какво да предприемем по-нататък.

Бронираната камионетка намали ход и излезе от магистрала 5 при изхода за Импириъл Бийч. Там ги чакаха колите на Бреговия патрул. Набраха отново скорост и ескортирани преминаха през центъра на Коронадо — при приближаването им всички червени светофари светваха зелено — и накрая през отворената врата на базата. Чак когато се прибра в стаята си, Брайън почувства колко бе изморен. Тръшна се на леглото и в този момент влезе д-р Снеърсбрук.

— Пренатоварил си се, сигурна съм, но нямаше как да се предотврати това — тя лепна телеметър върху китката на Брайън и закима, вгледана в показанията му. — Няма нищо опасно. Хапни нещо и почивай. Не — добави тя, като видя, че Брайън посяга към компютъра. — Първо лягай. Хапни нещо. После ще мислим за работата.

Брайън сигурно бе задрямал, още докато ядеше шоколадовия пудинг. Стресна се и сепнат забеляза, че навън почти се бе стъмнило. Масата до леглото му бе празна и той изведнъж се уплаши; но страхът изчезна, когато напипа под възглавницата си компютъра и GRAM-овете. Сигурно бе заспал неочаквано, но не и преди да прибере всичко. Вратата се отвори и през нея надникна сестрата.

— Сигурно току-що си се събудил — рече тя. — Пулсът на човек не скача така рязко, докато спи. Искаш ли нещо?

— Не, добре съм, благодаря. Почакай, би ли повдигнала леглото откъм възглавницата?

Чете файловете си, докато не донесоха вечерята му. Храни се, без да забележи какво яде, не усети и кога отнесоха подноса. Сепна се, чак като влезе нощната сестра и посочи часовника си.

— Безапелационно нареждане на д-р Снеърсбрук. Лампите да се изгасят в единайсет и да не се приемат никакви оправдания.

Той не възрази, усети колко много се бе изморил. Може би бе глупаво да слага компютъра под възглавницата си, но така напрежението му се стопи.

Когато се събуди на сутринта, Беникоф бе в стаята му с мрачно и решително изражение на лицето.

— Какви са новините от престрелката? — попита Брайън.

— Лоши. И двамата детективи са убити. Но успяха да ни измъкнат. От убийците — никаква следа.

— Съчувствам ти, Бен. Знам, че единият от тях бе твой приятел.