Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 110

Той посочи дупката в задното стъкло. Брайън вдигна поглед и ужасен видя как Рей бърка с пръст в друга дупка на седалката. Точно там, където беше седял Брайън.

Завиха с бясна скорост зад още един ъгъл и се понесоха по широк булевард.

— Имаме ли опашка? — попита Дърмод.

— Не. Мисля, че времето им е стигнало, само за да заложат капана. И на това са разчитали. Без малко да успеят.

— Тогава ще сменим маршрута — рече Дърмод, рязко натисна спирачките и сви в малка пресечка. После пое на зиг-заг по уличките из спокойното предградие.

— Извинявай, че те бутнах, Брайън, но нали видя защо.

Рей прибра револвера в кобура и издърпа Брайън отново на седалката.

— Изтекла е информация — рече Беникоф с хладен гняв. — Чакали са ни, проследили са ни от пристанището.

— И аз така смятам — съгласи се Рей. — Колко души са запознати с плана за завръщането ни?

— Аз. Вие двамата. И двама агенти от ФБР, които ще ни посрещнат на границата.

— Тогава би трябвало да сме в безопасност. Колко ни остава, Дърмод?

— Още пет минути. Мисля, че Салдана не успя да се измъкне. Обстрелваха ни поне двамина.

— Аз видях само един.

— Един за пътника на задната седалка и един за шофьора. Аз също имам една хубава дупчица тук. Щяха да ме приспят, ако не бях завил рязко, след като видях да улучват предната кола. Този Даниел Салдана бе добър човек.

Нямаше какво повече да се добави към казаното. Мълчаха по време на цялото кратко пътуване. Сигурно бе вдигната тревога, защото с приближаването им към границата минаха покрай полицай с мотоциклет, който им махна да продължават и съобщи нещо по радиостанцията си.

Няколко пресечки по-нататък ги пое ескорт от мотоциклетисти, които със запалени сигнални светлини и сирени разчистваха пътя от колите, очакващи да преминат границата на Съединените Щати. Зад сградата на митницата имаше паркинг, вратата на оградата му бе отворена, от трите му други страни се издигаха тухлени стени.

— Чакайте тук — каза Рей.

Той и Дърмод бързо излязоха от колата с насочени пистолети; огледаха се бавно и внимателно във всички посоки.

— Можете да пресечете паркинга, ние сме зад вас.

Така и стана — закриваха с тела Брайън срещу евентуална опасност.

— Ето го нашият транспорт — каза Беникоф.

Единственият автомобил на паркинга бе бронирана камионетка; като приближиха, задните врати се отвориха и от нея излезе униформен полицай.

— Пожелавам ви безопасно пътуване — рече Дърмод.

— Трябваше да дойдете с нас — рече Беникоф.

— Няма да имате нужда от нас. Президентът ще иска подробен доклад за станалото. Ще му позвъниш ли в кабинета да му разкажеш за случилото се? Съобщи също така самолетът да ни чака, ще пристигнем най-рано в шест.

— Ще го направя.

Двамата телохранители не изчакаха да получат благодарности, метнаха се в колата и изчезнаха, преди някой да успее да рече нещо. Брайън и Бен се обърнаха и поеха към бронираната камионетка.

— Добър ден, господа — каза полицаят. — На ваше разположение съм.

Той не бе забелязал дупките от куршуми по колата, не знаеше какво се бе случило. Беникоф понечи да му обясни, но сетне осъзна, че нямаше смисъл.