Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 113

Хари Харисън

— Той си изпълни задълженията. А сега — на работа. Имаш ли новини за мен? — попита той. Преструваше се на спокоен, а бе напрегнат като опъната пружина.

— Някои добри, други тревожни. Но не пребледнявай така, Бен. Предполагам, че най-подходящото е човек да получи инфаркт, докато се намира в болницата, но ще е по-добре да минеш и без него. Прегледах файловете, доста пропуснах, но без да изтърва нещо важно.

— В името на сърдечното ми здраве давай първо добрите новини.

— С това, което имам тук, съм деветдесет и девет на сто сигурен, че ще мога да създам ИИ, който да действа. Предполагам, че искаше да чуеш точно това.

— Определено. А сега — тревожната част.

— Това, което е записано в паметта, не са проекти или планове, а специфични отработени части и детайли, има също и подробни въпросници и бележки. Но в голямата си част това са стъпките ми по пътя към ИИ, а не самият път.

— Можеш ли да го възстановиш?

— Сигурен съм, че мога. Това, че някои проблеми са изцяло решени, както и бележките за възможни решения на други, би трябвало да ме държи на правия път. Задънените улици също са внимателно посочени. Ще се справя, Бен, сигурен съм, че ще мога. И така, какво следва оттук нататък?

— Ще видим какво ще каже д-р Снеърсбрук. Да видим дали си напълно готов да те изпишат окончателно от болницата.

— И тогава? Имаме достатъчно доказателства, че гаднярите още ме държат под прицел.

Беникоф стана и закрачи из стаята.

— Сега вече знаем със сигурност, че те дебнат. Знаят, че си оцелял при предишните две нападения, иначе не биха опитали отново. Живеем в свободно общество и тайните се опазват трудно. Ако наистина искат да продължат преследването, ще трябва да открият местонахождението ти, независимо къде ще отидеш оттук. Затова трябва да направим така, че където и да се намираш, където и да работиш, то това да бъде на възможно най-недостъпно място. Повярвай ми, доста си блъскахме главата с този въпрос.

— Да ми построите лаборатория във Форт Нокс, сред златните кюлчета?

— Не се смей, защото и тази възможност бе обмислена. Преди да се случи всичко това, ти бе просто един от многото учени, които работят по някакъв изследователски проект. Проверих сведенията на „Мегалоуб“ и, ако щеш вярвай, към работата ти е бил проявяван незначителен научен и комерсиален интерес. Всичко това сега е коренно различно. Фактът, че някой или някои неизвестни лица са рискували толкова много, за да сложат ръка на изобретението ти, привлече интереса на всички възможни правителствени институции. Сега всички искат да участват и са се юрнали да съставят програми как евентуално да използват ИИ във ведомствата си. Което пък е добре дошло за „Мегалоуб“, а би трябвало — и за теб. Всички необходими за изследователска работа фондове са готови да дават. Затова — граби.

— С най-голямо удоволствие. Но къде ще стане това грабене?

Беникоф потри ръце и се усмихна дяволито.

— Обещай да не се смееш, като ти кажа. Веднага щом си в състояние да се заемеш с работа, ще се върнеш в старата си лаборатория на „Мегалоуб“ в Окотильо Уелс.