Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 109

— Не. Сметнах, че няма да е необходимо — намръщи се мексиканският детектив. — Защо? Да не би да забелязахте нещо?

— Май че ми се мярна, но колата зави, когато пресякохме „Индепенденсия“.

— И навярно е била заменена от друга?

— Напълно възможно.

Сега вече никой не се усмихваше. Брайън се взря в напрегнатите им лица. Бе напъхал ръце дълбоко в джобовете — във всяка стискаше по един GRAM.

— Какво става? — попита той.

— Да се надяваме, нищо — рече Даниел и изстреля на испански бърза команда към колегата си, който излезе и затвори вратата зад себе си.

— Не би ли искал да повикаш помощ? — попита Бен.

Даниел поклати глава.

— Униформената полиция тук е колкото за пред туристите. Мога да повикам обучени хора, но няма да стане бързо. Ако навън наистина има някой, а ние зачакаме подкрепления, то навярно и той ще стори същото. Трябва да ви заведем до границата при Сан Исидро, нали?

— Такъв е планът.

— Тогава предлагам да го направим, и то бързо. Този ваш господин „Неизвестен“ ще бъде във втората кола, ти ще шофираш, Бен. Аз и колегата ще водим. Какво ще кажете?

— Да вървим — рече Дърмод. — Но втората кола ще шофирам аз, тъй като познавам Тихуана много добре. Ако ви се случи нещо, ние няма да спираме.

Даниел се усмихна с ослепителна усмивка.

— Ако постъпите другояче, ще бъде непрофесионално.

Външната врата се открехна няколко сантиметра. Брайън премигна и в следващия миг видя, че и тримата мъже вече държаха в ръце масивни пистолети, насочени към вратата. Чу се бърз шепот на испански отвън и Даниел мушна пистолета в колана си.

— Venga¹⁰. Кажи ни на английски: какво виждаш?

— На улицата — нищо, и в двете посоки.

— Излизаме бързо — каза Даниел. — Навън може да има нещо, а може и да няма. Няма да рискуваме, ще действаме така, сякаш има. Дръжте се на постоянна дистанция от трийсет метра по целия път. Нито по-близо, нито по-далеч. Стъклата са непробиваеми. Ако се наложи да стреляте, отворете ги. Да вървим.

Сега отляво на Брайън седеше Бен. Веднага щом затвори вратата на колата, Рей извади тежкия си револвер и го сложи в скута си. Дърмод запали двигателя, даде назад и зави към изхода, следвайки отблизо другата кола. Премигна със светлините. Първият автомобил даде рязко ход и в следващия миг бяха вече на улицата.

Брайън гледаше водещата кола: тя изведнъж закриволичи; на задното стъкло се появиха бели точици.

— Залягай! — изкрещя Рей и натисна болезнено Брайън по рамото. И тяхната кола закриволичи и като завиваха зад ъгъла гумите засвириха. Чуха се два трясъка от строшено стъкло и тъп удар по седалката зад тях. Последва ги оглушителната серия от гърмежи на револвера през отворения прозорец. Свиха в противоположната посока и Дърмод извика през рамо:

— Някой отзад да е пострадал?

Рей бързо огледа двамата си спътници.

— Няма ни нищо. Какво стана с другата кола?

— Блъсна се в стълб от уличното осветление. Улучи ли нещо?

— Навярно не. Исках само да го накарам да залегне. Видях един да се надвесва от прозорец. Стреляше с някаква пушка, вероятно с висока скорост на куршума, щом можа да пробие тези стъкла.