Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 108

— Кой от вас е джентълменът, който има сметка тук? — попита единият от техниците и взе снопче листове.

— Аз.

— Разбрах, че сте забравили идентификационния номер и паролата си, мистър Делейни?

— Би могло да се каже и така.

— Подобно нещо ни се е случвало и преди, надявам се, че разбирате: необходимо е да вземем всички предпазни мерки.

— Естествено.

— Добре. Бихте ли се подписали тук… и тук. Това е документ, че няма да повдигнете обвинения срещу нас, в случай че не успеете да получите достъп до файловете си. А сега остава последната идентификация. Бихте ли ми дали ръката си, моля?

Той държеше електронен уред с размерите на портативен радиоприемник, с който докосна опакото на ръката на Брайън.

— Ще ни отнеме само няколко секунди — рече той, отнесе уреда и го включи към някаква по-голяма машина.

— Какво е това? — попита Брайън.

— Преносим ДНК-детектор — отвърна Беникоф. — Навлезе наскоро в масова употреба. Уредът отне няколко от епидермалните ти клетки — същите онези, които се люспят непрекъснато. Сега сравнява твоя ОХС-комплекс със записания във файла.

— Никога не съм чувал това съкращение.

— Основен хистосравним комплекс. Това са тъй наречените саморазпознаващи се антигени, които са напълно различни за всеки отделен човек. Най-хубавото е, че са на повърхността на кожата и не се налага ДНК да бъде извличана от клетъчното ядро.

— Бихте ли дошли тук, мистър Делейни? Моля ви използвайте този терминал. Носите ли си памет? Аха, виждам, добре. Всичко съвпада напълно, удовлетворени сме от идентификацията ви. Снехме защитните файлове и получихме идентификационния ви номер и паролата.

Операторът включи GRAM-овете, докато Брайън сядаше пред екрана, обърнат гърбом към останалите в стаята. Подаде му лист хартия.

— Това е номерът ви за допуск. След като го вкарате, ще ви поиска парола — ето я.

ПАДРАЙГ КОЛУМБА — прочете Брайън. Двамата най-важни светии на Ирландия, нищо чудно, че не се бе сетил.

— След като вкарате паролата, влизате във файловете си. Като установите, че са вашите, с клавиша F12 ще ги прехвърлите върху външната си памет. Сравняването и проверката на файловете става автоматично по време на записа. Искате ли да вкарате нова кодова дума или ще закриете тази сметка?

— Ще я закрия.

— Тогава дължите…

— Аз ще платя — намеси се Беникоф и извади снопче банкноти. — Но ще ми трябва разписка.

Брайън набра номера, сетне кода и натисна ENTER. Прегледа бързо списъка на файловете, сетне се облегна назад и въздъхна.

— Какво има? — попита разтревожен Беникоф. — Не е ли онова, което очаквахме, което търсехме?

Брайън вдигна глава и се усмихна.

— Бинго! — рече той и удари с пръст клавиша F12.

18.

21 ноември 2023

Дърмод водеше групата по коридора, но когато стигна външната врата, спря.

— Мистър Салдана, мога ли да ви попитам нещо?

— Разбира се.

— По пътя насам следеше ли ни друга ваша кола?