Читать «Дивата котка» онлайн - страница 7

— По дяволите, момиче, защо не внимаваш!

Не блестящият златен рицар произнесе това гневно проклятие, не, то излезе от устата на другия, който досега не беше благоволил дори да вдигне очи. Ала вниманието на Жаси се насочи изцяло към него. Мъжът скочи от мястото си. Пивото беше намокрило не само елегантната дантелена риза, а и документите, които разглеждаше.

Беше много висок, с широки рамене и тесен таз. Мускулестите бедра опъваха тесния брич, пъхнат във високи, излъскани до блясък ботуши.

Косата, черна и блестяща като ботушите, не беше по-тъмна от святкащите очи. Лицето му беше загоряло от слънцето и макар че не изглеждаше много по-стар от любезния си рус приятел, създаваше впечатление, че е поне с няколко години по-възрастен. Може би причината се криеше във властното излъчване на личността му, във видимата арогантност и витална енергия.

В погледа, прикован в Жаси, нямаше и следа от възхищение — само гняв, а за съжаление и още нещо, което нарани гордостта й — явно презрение. Без да се съобрази с положението си, младото момиче побърза да се защити от несправедливия укор.

— Вината не беше моя, сър. Вие ме блъснахте.

— Овладей се, Джейми — помоли тихо русият. — Кръчмарят е истински тиран. Може да я набие.

Джейми не отговори. Очевидно не се интересуваше от мократа си риза, ала толкова по-усърдно се зае да спаси намокрените документи. Рязко дръпна полата на Жаси и започна да изтрива пергамента с нея.

— Не смейте да ме докосвате! — Младото момиче заблъска с юмруци по гърба му. Внезапно обаче потрепери от страх, когато странните тъмни очи се впиха пронизващо в нейните.

— Престани! — Мъжът без усилия отби атаката й и я сграбчи за китките. После седна и я притегни на пейката до себе си.

— Копеле! — изсъска тя. — Веднага ме пуснете!

Мъжът развеселено се изсмя и Жаси напразно се опита да изтръгне ръцете си. Отчаяно осъзна, че нахалната му самоувереност има основания. Беше извънредно силен, не само физически, но и душевно. Това пролича по вибриращата горещина, която се излъчваше от бедрото и проникваше през полите й, по здравата хватка на силните ръце. Продължаваше безсрамно да я разглежда. Погледът на тъмните, сатанински очи се плъзгаше дръзко по лицето и деколтето й.

По тялото й се разля странна топлина. Сърцето лудо се блъскаше в гърдите й. Отново направи опит да се изплъзне, обзета от единственото желание да избяга колкото се може по-далеч от този мъж.

В този миг зад гърба й прозвуча смразяващият глас на мастър Джон:

— Проблеми ли имате, джентълмени? Простете на малката, тя е отскоро тук и е доста несръчна. Ала ви обещавам да я накажа както подобава.

Той сграбчи Жаси за рамото и я издърпа да стане от пейката. Ала русият младеж побърза да й се притече на помощ.

— Не смейте да й причинявате болка, мастър Джон! — Заповедническият тон не оставяше съмнение в аристократичния му произход. — Ако само заподозра, че се отнасяте прекалено строго със служителите си, ще поискам от всичките си приятели и познати да избягват за в бъдеще кръчмата ви.

Сега и Джейми вдигна очи към кръчмаря. Очевидно русият му спътник го беше сритал под масата. Тъмнокосият нетърпеливо въздъхна.