Читать «Дивата котка» онлайн - страница 6

— О, моля ви, мастър Джон! — прошепна Моли с умилкващ се глас и миглите й прелъстително затрепкаха. — Моля ви, сър, момичето е още…

— Момичето не иска да работи! — изрева той. — Ако тази вечер се качи горе преди полунощ, да си търси вечеря другаде!

Сграбчи Жаси за раменете и я блъсна към кухнята. Тя едва не изпищя, но това означаваше смъртна присъда за болната й майка. Стисна зъби и премълча грубата обида.

Моли я последва.

— Сама ще занеса супата и виното на мис Дюпре, обещавам ти. Само внимавай да не разсърдиш още повече стария Джон.

— Бог да те благослови — кимна признателно Жаси.

По-късно Джейк й заповяда да сервира още една стомна бира на двамата джентълмени, седнали край камината.

— Само не вири нос, мис! — произнесе предупредително той. — Гостите ни са изискани и трябва да бъдат внимателно обслужени.

Жаси отлично знаеше какво означава „внимателно обслужване“ и се запита защо не е изпратил Моли при двамата господа. Тя умееше да се изчервява предизвикателно и да намира подходящите думи, когато клиентите се смееха и я щипеха по задника.

Когато отнесе пълната стомна на масата, Жаси видя, че двамата мъже наистина са от аристокрацията. Доказваше го изисканото им облекло. Единият беше много мил, рус и строен като героят на моминските й мечти, с блестящи сини очи. Подари й усмивка, при която сърцето й заби по-силно.

— Ей, момиче, къде ви бяха скрили досега?

Кръвта нахлу в лицето й. Джентълменът беше мил и любезен и много приличаше на мъжа, когото си мечтаеше да обикне. Виждаше го да препуска насреща й на силния си жребец, да я вдига пред себе си на седлото и да я отвежда в прекрасния си замък. Там пред нея ще се разкрие нов свят: почтителна прислуга, която ще отгатва желанията й по очите, великолепни рокли и спално бельо от най-фин лен, изобилна храна. А тя ще бъде господарка на дома, обожавана съпруга, която ще дари мъжа си с красиви, здрави деца…

Жаси трепна и смутено сведе очи. Какво си въобразяваше тя? Аристократите не идваха в кръчми като тази, за да си изберат някоя келнерка за годеница. Най-много да се „потъркалят в сеното“ с нея, както се изразяваше Моли.

После обаче гордо отметна глава. Някой ден щеше да се отърве от унизителната бедност, да си извоюва богатство и уважение и да презре всички, които си въобразяваха, че стоят над Жасмин Дюпре.

Русият младеж благодари за пивото и внимателно я изгледа. Очевидно нямаше намерение да се задява с нея. Погледът му беше одобрителен. Сигурно виждаше в нея нещо повече от обикновена келнерка.

Жаси неволно се усмихна. Докато наливаше пивото, пръстите на мъжа докоснаха ръката й.

— Робърт, престани да зяпаш момичето и ме слушай! Онова, което имам да ти кажа, е по-важно.

Младежът отговори на усмивката й с искрено възхищение и Жаси почти не чу предупрежденията на другаря му.

— Знам, знам, пак ще ми разправяш за индианците, Джейми…

— Робърт!

Нечия ръка се вдигна и блъсна рамото на Жаси. Дръжката на стомната се изплъзна от пръстите й и пивото се разля по масата. Младото момиче стреснато сграбчи съда и го изправи.