Читать «Дивата котка» онлайн - страница 9

— О, небеса! С удоволствие бих ти дала една монета, момиче, стига да имах! Изпратих последните пари в къщи, на старата си майка. Ала ще се моля за твоята. Всемогъщият непременно ще намери изход.

Коларят се изхили.

— Той помага само на онези, които сами си помагат.

Жаси отдавна беше престанала да се надява на божията милост. За да не рухне на земята под тежко натоварената табла, тя се усмихна набързо на готвачката и изтича от кухнята.

Сякаш мина цяла вечност, преди да се качи отново в таванската стаичка. Когато най-после коленичи пред леглото на майка си и чу затрудненото, хрипливо дишане, очите й се напълниха със сълзи. Само да можеше да купи хинин, да облекчи поне малко болките й…

Тихо почукване прекъсна нерадостните й мисли.

— Аз съм, Моли! — Жаси отвори вратата и келнерката хвърли съчувствен поглед към болната. — Състоянието й все още ли не се подобрява?

— По-скоро се влошава…

— О, Господи… — Моли замислено изгледа младото момиче. Също както готвачката и камериерките, тя смяташе, че Жаси заслужава по-добър живот. Можеше да прави нещо много по-добро, отколкото да търка студените каменни подове, ръцете й да са покрити с мехури, а тялото — облечено в дрипи. Всички мечтаеха един ден да дойде приказен принц и да отведе малката Жаси далеч оттук. Беше ослепително красива въпреки бедното си облекло, въпреки грозната мрежа, с която бяха увити великолепните руси къдрици. Същинска роза сред тръните, пролетно цвете посред зима…

А беше осъдена на бедняшка съдба, на този ад на земята…

Моли дълбоко въздъхна.

— Знам, че майка ти не иска да станеш като нас. Само че… Ами, онзи високият, красив лорд ме попита за теб. Каза, че живее в Тауъргейт, оттатък улицата, и тази нощ щял дълго да остане буден.

Горчиво разочарование притисна Жаси за гърлото. Любезният млад мъж я желаеше, както се желае проститутка за една нощ. А тя си беше мечтала за него като за златния рицар от сънищата си…

Внезапно прозвуча слабият глас на Линет:

— Жаси!

Момичето изтича и коленичи на пода.

— Ето ме, мамо. — После нежно докосна горящото чело на болната.

— Помогни ми, о, помогни ми, Жаси… — Очите, които се бяха отворили за секунди, отново се затвориха.

Жаси се изправи. Сълзи мокреха бузите й. Не, няма да оставя мама да умре в тези страшни мъки, каза си решително тя. Ще прося — или ще открадна — да, ще открадна… Всемогъщият сигурно ще ме разбере. А и Той беше единственият, който имаше право да я съди. Вярно, че беше загубила вяра в Бога. Ала ако си помогнеше сама, може би и той щеше да й помогне. Нали така беше казал коларят Матю.

Може би русият изобщо нямаше да забележи кражбата. Ами ако я залови на местопрестъплението? Жаси ядно стисна устни. Тогава щеше да се наложи да му продаде тялото си. Нали затова я беше повикал. Каквото ще да става — само Линет да не сграда повече.

— О, много ти благодаря, Моли.

Келнерката се покашля.

— Момъка си го бива, нали? — пошепна тя и се опита гласът й да звучи весело, после се изчерви. — Предложих себе си вместо теб. Щях да ти дам парите. Ала той иска само теб, никоя друга…