Читать «Дивата котка» онлайн

Леденият вятър пронизително виеше и заплашваше да отнесе покрива над мъничката таванска стаичка. Жаси притискаше свитите си юмруци към гърдите и дори не усещаше студа, взряна в крехката хубост на жената, която лежеше на леглото пред нея, увита в протрити одеяла. След малко вдигна очи и мрачно огледа мизерната спалня, едва-едва осветена от единствената свещ. Погледът й се насочи към стария сандък, в който нямаше почти нищо, и очите й се премрежиха от сълзи.

Не бива да я оставя да умре така, повтаряше си тя. Ще прося, ще искам пари назаем, ще открадна и дано Господ ми помогне мама да намери по-достойна смърт.

Старият Тамсин я изгледа, сякаш беше отгатнал мислите й, и тъжно поклати глава. Отдавна беше угаснала и последната му надежда да спаси Линет Дюпре.

— Хинин, момичето ми. Хининът би могъл да облекчи страданията й. Нищо повече не мога да ти кажа.

Жаси нетърпеливо изтри сълзите, които се стичаха по бузите й. Не можеше да бъде вярно. Пък и кой беше Тамсин, да твърди подобни неща? Западнал пияница, който едва си изкарваше хляба в гостилница „На кръстопътя“. Твърдеше, че преди много години е следвал медицина в Оксфорд. Кой знае дали не лъжеше — както я залъгваше, когато й обещаваше по-добро бъдеще, далечни страни, екзотични пътувания и смарагдовозелени морета.

Ала днес майка й умираше и Жаси нямаше време да мечтае.

— Хинин ли?

— Хинин — повтори Тамсин. — Все едно да поискате луната. Дори малко количество струва цяло състояние.

Момичето отчаяно прехапа устни. Всичко беше скъпо. Майка й печелеше годишно една златна монета и топче плат. Самата тя не получаваше нищо. Работеше като помощница в кухнята и щяха да започнат да й плащат едва след петгодишно обучение.

— Дали да не помоля мастър Джон… — пошепна тя.

— По-добре си мълчи, дете — произнесе предупредително Тамсин. — Нищо няма да получиш.

Трябваше да се съгласи с него. Клиентите седяха пред препълнени чинии, пиеха бира и френско вино. Мастър Джон беше щедър и често черпеше цялата компания. Толкова по-малко даваше на служителите си.

Въпреки скъперничеството и жестокостта му майката и дъщерята Дюпре бяха останали в страноприемницата. Само тук, където си поделяха таванската стаичка и Жаси вършеше почти цялата работа вместо слабата си, болнава майка, двете можаха да намерят препитание.