Читать «Дивата котка» онлайн - страница 5

— Няма нищо, момиче, днес нямам пари — промърмори той и се извърна. Хвърли унищожителен поглед към Тамсин, цапна го отново по главата и хукна надолу по стълбите.

Тамсин простена и прокара ръка през посивелите си коси. Беше дребен и мършав, ала силен и як.

— За Бога, Жаси! — прошепна той и улови ръката й. — Дори не бива да мислиш за тия неща! И без това майка ти скоро ще… — Замълча смутено, защото сърце не му даваше да изговори на глас страшната истина — че Линет ще живее не повече от няколко часа. — Повярвай, майка ти би предпочела да умре, отколкото да те види в ръцете на тоя вонящ грубиян.

При тази представа гласът му потрепера. Жаси все още не осъзнаваше, че е много по-красива от Линет, на която очебийно приличаше. Само че от тъмновиолетовите, косо разположени очи се излъчваше непобедим бунтарски дух, от който крехката актриса беше напълно лишена.

— Все пак трябва да направя нещо! — отговори момичето и нетърпеливо отстрани ръката му.

Тамсин преглътна и отчаяно си пожела да беше нещо друго, а не безполезен пияница, загубил всичко на този свят освен също тъй безполезното си чувство за самосъхранение.

— Време е да вървя, момиче. Измий си лицето и поговори с майка си. А щом заспи, слез долу и се хващай на работа, иначе подлият дъртак ще изхвърли и двете ви на улицата.

Тя кимна и когато Тамсин затвори след себе си вратата, отново коленичи до майка си. Взе влажна кърпа и намокри изгарящото от треска чело.

— Скоро ще се оправиш, мамо — прошепна тя. — Тогава ще се махнем оттук, обещавам ти.

Най-после Линет заспа, красива и въздушна като нощна пеперуда. Жаси се надигна, целуна я по бузата и бързо напусна таванската стая.

Изтича надолу по стълбите и се запъти към кухнята. Ала в този момент Джейк, отвратителният келнер на мастър Джон, й извика да разнесе бира.

В залата беше шумно и задушно. Всички излъскани до блясък маси бяха заети с аристократи и простолюдие.

Жаси мразеше това помещение, пълно с мъже от типа на мастър Джон, който й се хилеха нахално и се опитваха да я ощипят отзад. Не й се позволяваше дори да отблъсква ръцете, които посягаха към нея. Гостилничарят изрично й го беше забранил.

Младото момиче тичаше от кухнята към кръчмата, мъкнеше тежки табли с ростбиф и печени патици, принасяше безброй халби с бира. Раменете и ръцете я заболяха от тежкия товар.

По някое време срещна Моли в коридора към кухнята. Келнерката мило я потупа по бузата.

— Много си бледа, малката! Знам, тревожиш се за майка си. Имам добра новина за теб. Готвачката ей сега ми даде хубава супа и малко от най-доброто вино. Скрих го в задната стаичка. По-късно ще го отнесете на мис Линет…

— Какво става тук? — Зад тях внезапно застана мастър Джон. — О, лейди Жасмин, ваше височество! — И иронично се поклони. — Ако още веднъж забележа, че се мотаеш наоколо и дрънкаш празни приказки, ще изхвърля и теб, и майка ти на улицата! — Заплашително вдигнатият показалец сочеше право в гърдите на Жаси.