Читать «Дивата котка» онлайн - страница 8

— Така е, сър, аз също ще се видя принуден да предупредя приятелите си да стоят по-далече от кръчмата ви. Въпреки че много обичах да пия пивото си край камината ви…

Мастър Джон едва не получи удар. Лицето му се оцвети в тъмночервено.

Чернокосият пусна ръцете на Жаси, надигна се в целия си ръст и подпря ръце на хълбоците.

— Само ако стигне до ушите ми, че сте причинили зло на това момиче, ще се върна и ще ви счупя краката! Ясен ли съм?

— Д-да — пошепна Джон, загубил ума и дума.

— Много добре. — Джейми спокойно се отпусна на мястото си.

Кръчмарят се обърна към Жаси:

— Отивай да работиш!

Без да чака да й го повторят, момичето хукна към кухнята. Искаше да избяга не само от мастър Джон, но и от тъмнокосия непознат.

Кръчмарят бързо я настигна.

— И не си въобразявайте, че сте кой знае какво, лейди Жасмин от таванската стая! — изфуча той. — За мен си едно нищожество! Освен това ти заявявам, че ще удържа от заплатата на майката!

По-малко пари? Въпреки че Линет и без това получаваше колкото да не умре от глад? И всичко заради онзи нахален гост?

— О, оставете ме на мира! — проплака тя.

— Марш в кухнята! Бързо сервирай вечерята на войниците на Негово Величество, които току-що пристигнаха.

В кухнята я посрещна развълнуваната Моли.

— Тъкмо бях при майка ти, мила. Изпи няколко глътки бульон.

— Толкова съм ти благодарна, Моли…

Докато готвачката отрупа голямата табла с ядене и я натовари на рамото й, Жаси забрави случилото се с изисканите гости. Сърцето й отново бе обхванато от тревога.

Хинин, беше заявил Тамсин. Само хининът можеше да победи треската на Линет.

Жаси можеше да купи хинин от аптекаря, който живееше от другата страна на улицата — трябваше само да намери пари.

Докато бъбреше с един от новодошлите колари, готвачката продължаваше да подрежда чиниите върху таблата на Жаси. Мъжът седеше до кухненската маса, потупваше шапката си и приятелски се усмихваше на момичето.

— Велики боже, не вярвам нито дума, Матю! — извика през смях готвачката.

— Обаче е истина. Жаси, слушай и ти!

— Недей така, Матю, момичето е младо и невинно! — укори го строго готвачката.

— Страхотна история — за Джоел Хигинс, който работил в някакъв лондонски обор. Красив, як момък! Разказа ми как една старица искала да му плаща за услуги в леглото, ала той просто не можел да я понася. Само се престорил, че е готов да я люби, и когато бабата се съблякла, прибрал кесията й. Само си подставете картинката! Старата лежи и чака, а Джоел вече е офейкал с паричките й. — Матю гръмко се изсмя. — Добре се е отървал от стария дракон, а?

— Затова пък ще увисне на бесилото — предсказа мрачно готвачката. — И си дръж езика зад зъбите, когато младата ми помощничка е наблизо, Матю. О, Жаси, толкова ми трябваш в кухнята, а той те кара да разнасяш храната в кръчмата. После се оплаква, че печеното не било такова, каквото трябвало да бъде. Впрочем, много съжалявам, че майка ти е толкова зле.

— Благодаря. — Жаси с усилия задържа тежката табла на рамото си. — Дали ще ти е възможно да ми…