Читать «Дивата котка» онлайн - страница 4

— Не, мамо, не! Добре съм, а ти също ще се почувстваш по-добре, обещавам ти. — Лъжата се изплъзна без усилия от устните й. — Щом оздравееш, ще се изнесем оттук. Получих писмо от несъщата си сестра. Тя е дъщеря на херцога и ни кани в именията си. Майка й… майка й е умряла и тя желае да поправи злото, което ни е сторила. Най-после ще настъпят по-добри времена и за нас, уверена съм в това. Ала първо трябва да оздравееш. — Беше излъгала. Дали Господ щеше да прояви разбиране и да й прости? Ала сега не можеше да се товари допълнително с подобни размишления. Бог ги беше изоставил и тя трябваше сама да изкове съдбата си. Естествено Линет щеше да се ужаси от лъжливата клетва, защото беше много религиозна. Но болната изобщо не я слушаше.

— Никой не е играл Жулиета като мен — с такова достойнство, с такава чистота и невинност. Казваха го всички критици. Пак ще бъда такава, когато отново изляза на сцената. — Тя впи очи в дъщеря си, после величествено отмахна ръката й. — Побързайте! Време е да вдигнете завесата!

Внезапно вратата на таванската стаичка се разтвори с трясък.

— Тамсин! — изкрещя мъжки глас. На прага застана мастър Джон. — За какво ти плащам, човече? Изнеси две бъчви в залата — веднага! Жаси, ако майка ти утре не се изправи на крака и не започне работа, ще изхвърля и двете ви от къщата си! — Гостилничарят избухна в смях и направи подигравателен поклон. — Милейди! — После почука Тамсин по главата. — Побързай, негоднико! Само преди минута пристигна пощенската кола от Норууд. А вие, госпожице Тавански плъх, по-добре слезте долу и обслужвайте клиентите!

— Не мога да изоставя болната си майка! — Още в същия миг Жаси съжали за необмислените си думи. Трябваше веднага да умилостиви мастър Джон. Надигна се от леглото на болната, отиде при него и смирено сведе глава. — Моля ви, сър, помогнете ми. Имам остра нужда от пари. Трябва да купя хинин за мама и да…

Младото момиче замлъкна, защото гостилничарят пъхна ръка под брадичката й и я принуди да вдигне очи към него. Усмивката оголи жълтите му зъби и лошият дъх я удари право в лицето.

— Вече ти обясних как можеш да спечелиш малко пари, момиче.

Стаята се завъртя и Жаси се уплаши да не повърне мизерния си обяд, ако мастър Джон се опита да я докосне. Много добре знаеше какво означаваха думите му. Келнерката Моли често завързваше любовни връзки с гостите и беше посветила Жаси в нещата, които ставаха между мъжете и жените. Обясняваше със смигане, че е гадно, когато отгоре ти лежи някакъв пъшкащ дебелак и пъха в утробата ти… ами, една от частите на тялото си.

— С някое хубаво момче обаче не е толкова ужасно. Понякога става дори приятно. — Тъй като обикновено липсваха мили момци, тя се утешаваше с парите, получавани от другите за услугите й.

Жаси стисна зъби и сведе поглед. Щеше да направи всичко, за да спаси живота на майка си, дори най-отвратителното. А някой ден непременно щеше да убие мастър Джон, беше уверена в това.

— Джон! — Откъм партера долетя пронизителен вик и гостилничарят забележимо се сви. Боеше се до смърт от жена си, не без причина, защото тя тежеше двеста фунта и с все сила размахваше насреща му точилката за фиде.