Читать «Дивата котка» онлайн - страница 173

— Недей — пошушна тя. Устните й се плъзнаха по гърдите му, продължиха надолу и меко обхванаха пулсиращия, твърд като камък член. Джейми едва не загуби съзнание и със стон зарови пръсти в косите й. Когато не можа да издържи повече, се изправи и издърпа Жаси да застане на колене. Целуна я с изгаряща страст, после сведе глава към врата и гърдите й. Езикът му описа кръгове около розовото зърно, после устните му го засмукаха с такава сила, че Жаси с вик отметна глава и помоли за избавление от сладостното мъчение. Двамата се съединиха и сякаш ярка светлина проблесна в нощта.

Никога дотогава Джейми не беше преживявал любовния акт с такава сила. Никога жена му не беше проявявала толкова нежност, такава страстна отдаденост. Едва сега, в тази мизерна индианска къщичка, осветена от замиращия огън, тя му даваше всичко от себе си.

Сама беше дошла при него…

Двамата дълго лежаха един до друг. Жаси изплака и се прилепи до гърдите на мъжа си.

— Защо си тук? — попита той. — Поуан ли ти позволи да дойдеш?

— Да.

— Той… докосвал ли те е?

— Не. Спи с Елизабет, още от първата нощ. — По гърба й пробягаха студени тръпки. — О, Джейми, толкова ме е страх!

— Защо? Ако умра, противникът ми ще ме последва в ада, кълна ти се.

— О, Господи, не искам да умреш заради мен! Нося ти само нещастие…

Джейми с любов отметна къдриците от лицето й.

— Ти ми даде всичко, мила. Подари ми Даниел.

— Даниел…

— Не се бой. Грижат се добре за него. Ако аз умра, Поканеф също няма да остане жив. Ще апелираш към чувството за чест на Поуан, ще искаш да отидеш при сина си. Той ще те пусне. Нали го познавам.

— О, Джейми…

— Обичай ме още веднъж, преди да е настъпил денят. Не искам да ме напуснеш толкова скоро.

Жаси с готовност изпълни желанието му. На зазоряване навлече кожената си рокличка и с тихи стъпки се измъкна от къщата.

Слънцето едва беше изгряло, когато Джейми стана и отиде да се изкъпе в потока. След закуска всички индианци се събраха в центъра на селището, където щеше да се състои борбата. Там беше и Жаси. Двете с Елизабет бяха седнали пред Поуан и ръцете на вожда почиваха върху русите главици.

Елизабет се опита да се усмихне окуражително на Джейми, но Жаси не можа дори да го погледне. Цялата трепереше от едва сдържан страх.

Бос, с голи гърди, невъоръжен, Джейми спокойно застана — пред вожда. Хопи пристъпи напред и му подаде ножа, с който щеше да се бие. В погледа й беше изписана непоколебима вяра в победата.

Джейми внимателно огледа ножа. Застаналият насреща му Поканеф беше въоръжен със същия. Бяха избрали къси острия, за да удължат борбата. Нямаше да му бъде лесно да убие противника си с този нож.

Чу се проточен индиански напев. Поуан се изправи, държа дълга реч и най-после даде знак за началото на боя.

Поканеф не изчака нито секунда. Изръмжа като мечка и се нахвърли върху Джейми, който загуби равновесие под напора на силното му тяло. Двамата мъже паднаха на земята и се затъркаляха насам-натам, като всеки се опитваше да прободе другия. Ножът на Поканеф докосна гърба на Джейми и отвори раните от миналата вечер, които не бяха зараснали.