Читать «Дивата котка» онлайн - страница 175

— Винаги ще те обичам, Елизабет — отговори трогнато Жаси.

Двете сестри се прегърнаха с плач. Когато след малко влязоха Поуан и Джейми, нямаше какво да се каже повече.

Само след час Жаси и Джейми яздеха Уиндуокър през гората в настъпващия здрач.

Мина дълго време, преди Джейми да се реши да прекъсне мълчанието.

— Добре ли си?

— Индианците не ми причиниха зло — отговори тихо Жаси, притисна се до гърдите му и потръпна от допира на горещото тяло. Беше толкова хубаво да усеща подкрепящите я силни ръце.

— Жаси… — Джейми се поколеба, а когато най-сетне продължи, гласът му прозвуча изненадващо меко. — Ако желаеш, ще те отведа в къщи.

— Нали тъкмо за там сме тръгнали.

— Искам да кажа, в Англия. Аз, разбира се, ще се върна в Новия свят, но повече няма да те принуждавам да живееш тук с мен. Никога не бях помислял, че индианците ще предприемат такова клане… — Джейми отчаяно си припомни колко много бели заселници бяха избити в колонията Вирджиния. Едно от най-ужасните неща беше, че Джон Ролф, вдовецът на принцеса Покахонтас, беше убит от роднините на жена си. За щастие синът им живееше в Англия и беше останал здрав и читав. — Не искам никога вече да се страхуваш — пошушна Джейми — и да те заплашва опасност…

Жаси се обърна и го изгледа. После нежно докосна небръснатата му брада.

— Не ме е страх.

— Ще те върна в Англия.

Жаси решително дръпна юздите, скочи на земята и сърдито изгледа съпруга си.

— Защо тогава ме освободи от пленничеството, мой великолепни лорде? Само за да се отървеш от мен, нали?

— Казах само…

— Аз съм твоя жена — прекъсна го с усмивка Жаси. — И няма да ти позволя да ме отдалечиш от себе си. Мястото ми е тук.

— Какво? — В погледа му се четеше недоверие.

— Ти си женен за мен, нали? Мое право е да живея с теб и аз възнамерявам да направя точно това. — След кратка пауза едва чуто прибави: — Повярвай ми, Джейми, тук съм си у дома.

Джейми скочи от коня и в очите му проблесна лъч на надежда.

— Вече нямаме дом — проговори дрезгаво той. — Огънят пощади само основите му.

Жаси прехапа устни, за да не заплаче, после решително промълви:

— Щом са останали каменните основи, значи имаме всичко, каквото ни трябва.

Джейми стисна ръцете й толкова силно, че тя едва не извика от болка. Ала издържа изпитателния му поглед, без да протестира.

— Наистина ли искаш да останеш тук? — попита задъхано той.

— Да!

— Защо?

— Защо ли? — повтори тя.

— Защо? — изрева сърдито Джейми, внезапно възвърнал част от старата си безогледност.

Жаси се изтръгна от ръцете му. Сълзи опариха бузите й. Заби нокти в треперещите си длани и самозабравила се, изкрещя в отговор:

— Защото те обичам, глупав и дързък негоднико!

— Какво? — изгърмя Джейми и пристъпи крачка към нея. Дали не се готвеше да я сграбчи и да изтръгне от гърдите й дълго пазената тайна? Понечи да хукне нанякъде, но той я хвана, обви ръка около талията й и двамата се отпуснаха на тревата Джейми седна отгоре й и улови здраво китките й.