Читать «Дивата котка» онлайн - страница 171

Джейми измъчено затвори очи, като си представи, че индианецът би могъл да изнасили жена му, да я пребие от бой или да я измъчва. А бедната невинна Елизабет… Трябваше да ги намери, каквото и да му струва!

Внезапно прозвуча писък. Дали пък не беше само плод на възбуденото му въображение? Не, защото писъкът се повтори. Джейми скочи на крака и стисна в юмрук ножа си. Чу се трясък на чупещи се клони, зашумоляха листа. Джейми се скри в сянката на големия къпинов храст и скоро на полянката изскочи един памунки. Индианецът спря, очевидно очаквайки някого, с дяволска усмивка на грозното си лице.

Ето че се появи и тази, която очакваше — Жаси, облечена в къса индианска рокля без ръкави, с разпуснати руси коси, които се вееха като златно знаме по гърба й. Без да подозира нищо, тя отиваше право в ръцете на скрития индианец. Воинът се нахвърли върху нея, двамата паднаха в тревата, ръката му безмилостно удари лицето й.

Джейми побесня. Пред очите му се разстла червена пелена. Това беше кръвта, оросила земята на Карлайл Хъндрид, горещата червенина на зората, червеното на гнева, който го заслепяваше. Скри ножа в ботуша, хвърли се върху индианеца и го издърпа от тялото на жена си. Младият воин не беше страхливец, беше и много силен. Ала гневът удесеторяваше силите на Джейми, закалени в десетки битки с врага. Лордът се нахвърли върху индианеца и с все сила го удари с юмрук в лицето. Все пак мъжът успя да се надигне и го отхвърли от себе си.

— Джейми!

В гласа на Жаси прозвуча страх, отчаяна мъка, които бяха като музика в ушите му. Как му се искаше да я погледне, да я вземе в ръцете си. Ала не биваше да се оставя на чувствата си. Трябваше изцяло да се концентрира в тежкия бой.

Макар че едва не изрева от болка при удара в твърдата земя, Джейми светкавично скочи на крака. Ловко избягна атаката на индианеца, който полетя напред и се заби в стъблото на едно дърво. Джейми се нахвърли върху него и юмруците му отново изсвистяха във въздуха. Врагът ожесточено се отбраняваше. Джейми беше улучен от силен удар в брадичката и политна назад. В този миг индианецът извади ножа си. Лордът веднага последва примера му. Двамата дебнешком започнаха да обикалят в кръг малката полянка.

— Камерън! — извика индианецът и възбудено заговори на родния си език. Джейми разбираше всяка дума. Бялата жена се разбунтувала срещу Поуан и избягала. Той я настигнал и сега била негова. А Камерън щял да умре.

Поканеф направи огромен скок напред и в същия миг Джейми заби юмрука си в рамото му. Индианецът падна на колене. Джейми допря острието на ножа си до гърлото му.

В този миг прокънтя изстрел.

— Не! — обади се заповеднически глас.

Джейми смаяно се извърна, без да сваля ножа от гърлото на противника си. На полянката излезе Поуан. Той беше заповядал на един от воините си да даде изстрел с мускет. Пред него на големия кафяв жребец седеше Жаси и със страх поглеждаше към съпруга си. Джейми спокойно заяви:

— Дошъл съм да взема жена си, вожде. Майката на моя син.