Читать «Дивата котка» онлайн - страница 172

— Този спорен въпрос ще се реши в присъствието на всички памунки — заяви Поуан и презрително изгледа Поканеф. — Ще се биете за нея. Тя не е нито твоя, нито негова — тя е моя. Ако единият от вас убие другия в честна борба пред свидетели, жената ще бъде на победителя. — После се обърна към хората си и заповяда: — Отведете ги в селото. Борбата ще се състои утре.

Джейми отпусна ножа си. Можеше да убие Поканеф и сигурно щеше да го направи. Но тогава другите щяха да се нахвърлят върху него и веднага да го убият. Щеше да си възвърне Жаси само ако се подчини на волята на Поуан. Затова спокойно последва индианците. Мина покрай жена си, но не я погледна. Усети погледа й върху себе си и се запита за какво ли мисли в момента.

През цялата вечер памунките се подготвяха за утрешния празник. Воините и жените танцуваха около грамадния лагерен огън. Голите тела на жените, изрисувани със сок от къпини, чувствено се поклащаха и извиваха. Джейми си припомни как заедно с капитан Смит беше гостувал на индианците по време на такива празници. Сега самият той щеше да се погрижи за развлечението им.

Отведоха го на потока, окъпаха го, после превързаха кожена престилчица около слабините му. Посочиха му място до Поуан, а когато жените изчезнаха, вождът се надигна и съобщи на поданиците си, че на следващата сутрин ще се състои борба на живот и смърт. Ако белият оживее, ще му бъде позволено да си отиде с жена си. Това е неговата, на Поуан, дума и тя трябва да бъде изпълнена.

Джейми и Поканеф бяха привързани към два кола. Голи, татуирани от главата до краката воини танцуваха около тях и размахваха мечи лапи. Внезапно острите им нокти одраскаха гърбовете на завързаните. Джейми почувства, че кожата му е разкъсана, и здраво стисна зъби, за да не издаде нито звук. Индианецът не бива да пищи от болка и той изтърпя мълчаливо всички мъчения, които измисляха изобретателните индианци.

Когато го отвързаха, пред очите му причерня и трябваше да се залови за кола, за да не се строполи на земята. С тайно задоволство отбеляза, че Поканеф също се олюлява. Отведоха го в малка къща близо до дома на вожда. Джейми едва пристъпи прага, падна на колене и успя да допълзи до оставения на земята дюшек. Изтегна се по корем и зачака болките да стихнат. След малко се почувства по-добре и отпи глътка от оставеното до леглото питие. Предполагаше, че става въпрос за отвара от билки, която ще облекчи болките и ще му помогне да заспи.

Въпреки това посред нощ се стресна. Отначало не разбра какво го е събудило. Огънят в средата на помещението беше догорял и само пепелта тлееше. Светлинките танцуваха като тайнствени духове. Джейми усети хладен полъх, подпря се на лакът и смаяно се загледа в неподвижната фигура пред себе си. Жаси… Гола, с разпуснати руси коси и предизвикателно поклащащи се пълни гърди. Кожената рокля беше захвърлена в ъгъла.

Дали това бе действителност или просто мечта на възбуденото му въображение!

— Жаси!

Младата жена сложи пръст на устните му, после се отпусна върху бедрата му. Къдриците й го обгърнаха целия, главата й се сведе към гърдите му, устните оставяха пареща следа по тялото му. Движенията й бяха невероятно възбуждащи. Полудял от желание, Джейми понечи да я прегърне, да я положи по гръб.