Читать «Дивата котка» онлайн - страница 170

— Какво ще правим?

— Ще изчакаме да се отдалечат.

След няколко минути се появи Поканеф с петима воини и завърза за коня си десетина фазана, убити с лък и стрели. С висок смях индианците възседнаха конете си и потеглиха към къщи.

Внезапно Елизабет шумно си пое въздух и Жаси чу заплашително съскане. Непосредствено пред тях се беше изправила огромна змия, готова за нападение.

— По дяволите! — Жаси сграбчи сестра си и се претърколи настрани. Двете излязоха от храсталака и се озоваха директно пред копитата на конете. Поканеф дръпна юздите и слезе от коня си.

Жаси видя злите пламъчета в очите му, скочи и хукна като подгонена сърна. Беше забравила и змията, и всичко останало. Втурна се отново в гъстия храсталак, следвана от Поканеф.

В тази гора индианецът си беше у дома, но не и тя. Внезапно застана пред нея. Очевидно беше минал напряко и й беше отрязал пътя за бягство. Жаси изпъшка от умора, притисна ръка до гърдите си и се обърна назад. Индианецът се ухили, нахвърли се върху нея и я повали на земята. Младата жена изпищя, заизвива се в луда паника под него и издра бузата му с ноктите си. Индианецът побесня от гняв и с все сила я зашлеви през лицето. Зави й се свят. Мъжът отново вдигна ръка да я удари, но в този миг корави ръце сграбчиха раменете му и го издърпаха да стане.

Отчаянието на Джейми нарастваше с всеки изминал ден. Беше претърсил целия полуостров, бе проникнал дори в селището на Опеханканеф въпреки заповяданото от него клане. Влезе в къщата му с такава самоувереност, че вождът не посмя да го убие. Дори призна, че жена му и сестра й са пленници на Поуан. Само че той не знаел къде е селището му. Джейми трябвало да го потърси сам. Е, излагал се на голяма опасност. Да, той самият заповядал на воините си да нападнат белите, защото го преследвали лоши сънища. Непрекъснато виждал да пристигат все нови и нови бели заселници, които изтиквали индианците навътре в планините и лека-полека унищожавали славния съюз на поухатан.

— Англичаните трябва да се махнат оттук. Хората ми го знаят. Ако ви срещнат в гората, непременно ще ви убият.

— Забравяте, че именно поухатан са ме научили да се движа из гората. Трябва да освободя жена си. Разберете ме, не мога другояче.

Дните минаваха, а той все още не беше намерил селото на Поуан. Срещна племената на чикахомини, които не бяха враждебно настроени, ала не можаха да му дадат никакви сведения. Най-после се сблъска с един шаман, който му описа пътя до скритото индианско селище във вътрешността на гората.

Джейми веднага тръгна на път. Една сутрин седна да си почине на брега на някакво поточе. Хвърляше камъни във водата и пред очите му преминаваха страшни картини. Опеханканеф беше заповядал на хората си да избиват белите жени и мъже. Въпреки това Поуан вероятно беше запазил живота на Елизабет и жена му, за да иска откуп. Ами ако го ядосат… Ами ако ги убие в пристъп на гняв…

Доколкото беше разбрал, индианецът, отвлякъл Жаси и Елизабет, се казваше Поканеф. А той беше темпераментен млад воин, който не винаги се подчиняваше на вожда си. Нищо чудно да прави с белите пленнички, каквото си иска…