Читать «Дивата котка» онлайн - страница 169

Сутрин се къпеха в потока, после се захващаха за работа. Мелеха житни зърна, кърпеха дрехи, скубеха диви пуйки или деряха по-големите животни. Жаси почти с удоволствие се занимаваше с тези неща, защото те й помагаха поне за известно време да се откъсне от тежките си мисли.

Мразеше нощите, когато чуваше как Поуан се забавлява със сестра й, а тя страхливо се питаше дали Даниел е добре и чувства ли липсата й. Още по-мъчително беше очакването ще се появи ли Джейми и кога. Ако беше останал жив, щеше да дойде и да я спаси. Трябваше да я освободи, дори ако след това й заповядаше да се върне обратно в Англия.

През третата седмица атмосферата започна да се променя. Шумовете, които долитаха до нея нощем, бяха други. Поуан очевидно беше станал по-нежен със сестра й. Понякога Елизабет простенваше тихо — не измъчено както преди, а по-скоро от удоволствие. Веднъж Жаси видя двамата, застанали на светлината на огъня, а индианецът галеше бялото тяло на сестра й. Тя засрамено затвори очи и се обърна към стената. Чуваше се шепот, който можеше да означава всичко и нищо, ала Жаси не искаше да подслушва. Само че не можа да потисне копнежа, който се надигна в гърдите й. Ако можеше сега да лежи до Джейми — както Елизабет до нейния памунки…

Поуан започна да нарича Елизабет своята златна птичка и чувствата му към нея непрекъснато се задълбочаваха. А всеки път, когато се споменеше името му, Елизабет цялата поруменяваше.

На двадесет и петото утро след пристигането им в индианското селище Жаси установи, че повечето воини са заминали някъде. Жените се занимаваха с обичайните си задължения и почти не обръщаха внимание на белите пленнички.

— Ако след като се изкъпем в потока, се скрием и трите, ще тръгнат да ни търсят едва след няколко часа — замислено каза Жаси.

— Но ние изобщо не знаем къде сме.

— Джеймс Ривър е някъде на юг. Ако я намерим, ще тръгнем по течението.

— Трябва да вървим пеш. А индианците ще ни преследват на коне.

— Ще се скрием. Те ще се уморят да ни търсят и ще се откажат. А в гората сигурно ще срещнем бели мъже, които ни търсят.

Най-после Елизабет се съгласи.

Когато Хопи им донесе дива пуйка, Жаси шепнешком й обясни, че възнамеряват да избягат.

— Ще дойдете ли с нас?

Момичето помисли малко, после решително поклати глава.

— Не. Ако ни хванат, ще ме сметнат за предателка и наказанието ще бъде страшно.

Жаси не попита какво ще правят с нея. Не искаше да го знае. Само прегърна Хопи и я увери, че непременно ще се срещнат отново.

След половин час двете с Елизабет вече се лутаха из гората. Внезапно Жаси забеляза няколко коня и бързо издърпа сестра си в храстите. Беше познала дебелото пони, с което Поканеф я беше довел в селото.

— Очевидно мъжете ловуват тук, наблизо — пошушна тя.