Читать «Дивата котка» онлайн - страница 168

Дъхът й спря, защото в същия миг Елизабет отчаяно заудря с юмруци по гърба на Поуан. Разгневеното момиче се осмели да нападне дори индианския вожд, за да защити сестра си.

— Елизабет! — поиска да я възпре Жаси, но беше вече късно. Поуан се извърна и ухилено притегли сестра й към широките си гърди.

— Не… — пошушна изплашено тя.

— Моля ви, Поуан — промълви Жаси. — Тя е роднина на лорд Камерън. Толкова я е страх от вас. Ще ви мрази.

— Тя не е жена на Камерън. А пленничката няма защо да обича мъжа, който я владее.

— Не смейте! — изкрещя Жаси и скочи като тигрица отгоре му. Хълцания разтърсиха тялото й, докато ноктите се впиха в лицето му. Поуан вбесено се изтръгна от ръцете й, метна я на пода и я притисна с коляно въпреки протестите на Елизабет. Обърна я по корем, завърза ръцете й на гърба с кожен шнур и я завлече в ъгъла, където я завърза за един стълб.

— Не я връзвайте! — изплака Елизабет и ноктите й се забиха в голите му рамене. Поуан не й обърна внимание и остана втренчен в Жаси.

— Не ме принуждавайте да забравя коя сте, жена на Камерън! — произнесе заплашително той.

— Не можете… — изсъска тя, но без да й обръща повече внимание, Поуан издърпа Елизабет от стаята.

Жаси чуваше плача на сестра си, отчаяните й опити за съпротива. Пронизителен писък издаде, че индианецът е постигнал целта на дивото си желание. Последва го пъшкане, накрая и доволно ръмжене на задоволил страстта си мъж.

През цялата нощ хълцанията на Елизабет не престанаха. А Жаси не можеше да отиде при сестра си, не можеше да я утеши. Поуан лежеше до нея, потънал в дълбок сън, но мускулестата му ръка притискаше тялото й. Жаси също не можа да заспи.

На следващата сутрин, преди да излезе, Поуан сряза с ножа си връзките, които стягаха ръцете й, без да обръща внимание на унищожителния й поглед. Щом излезе, Жаси се промъкна до сестра си и нежно я целуна по бузата.

Елизабет изплашено трепна, после позна сестра си и вдигна към нея подутите си от сълзи очи.

— О, Жаси, толкова ужасно беше…

Жаси я прегърна, залюля я в обятията си като бебе, а Елизабет гневно се закле, че един ден ще изтръгне сърцето от гърдите на този отвратителен индианец и ще го хвърли в огъня.

Когато се успокои, двете закърпиха роклите си и тръгнаха към потока. Индианците ги изпратиха с погледи, но не ги спряха. Жаси непрекъснато се оглеждаше с надеждата да открие възможност за бягство, но ги наблюдаваха от всички страни.

— Той пак ще го направи — проплака Елизабет. Жаси не можеше да го оспори.

— Ще избягаме — отговори окуражително тя.

Но не успяха да го сторят, нито през деня, нито вечерта. Поуан отново завърза Жаси за гредата и издърпа Елизабет в другия ъгъл на стаята. Този път момичето не изплака, а примирено го остави да прави с нея каквото си иска.

Минаха две седмици. Жените така и не бяха успели да избягат. Междувременно свикнаха с начина на живот на индианците. Вождът прекарваше голяма част от времето в съвещания с воините си. Освен това всеки ден ходеше на лов. Един памунки можеше да има колкото си иска жени, стига само да успява да ги изхрани. Затова беше естествено, че Поуан е взел при себе си двете пленнички и ги държи като заложници. Може би възнамеряваше да поиска солиден откуп. Общо взето, индианците ги оставяха на мира. Хопи редовно им съобщаваше какво става в селото.