Читать «Дивата котка» онлайн - страница 164

— Тя ми даде бебето и заповяда да го донеса в църквата. О, милорд, толкова ме беше страх! Когато избягах, памунките вече палеха къщата.

Леонор с плач се отпусна на една пейка.

— О, Божичко, ще убият сестрите ми! Чувала съм какво правят индианците с пленниците си…

Джейми остана известно време неподвижен, вперил очи в плачещото дете. После го предаде на Леонор.

— Грижи се добре за него!

— Като за своя собствена плът и кръв — пошушна тя и притисна бебето до гърдите си.

Робърт проследи с очи как Джейми измъкна изпод пейката меч и мускет.

— Какво смяташ да направиш?

— Ще си върна жената.

— Почакай да дойде помощ от Джеймстаун, или от Бермуда Хъндрид…

— Кой знае дали ще ни помогнат.

Робърт с усилие потисна страха си.

— Идвам с теб.

Джейми поклати глава.

— Ти оставаш тук. Вие двамата също, Седрик и Алън. Селището е твърде слабо, за да се бори срещу целия съюз на индианските племена. Ако успея да спася Жаси и Елизабет, то ще стане само по пътя на преговорите — или ще ги измъкна с хитрост. А това ще ми се удаде само ако отида сам.

След като се въоръжи, Джейми бързо излезе от църквата. За щастие оборите не бяха опожарени. Къщата му обаче и всички онези красиви неща, които Жаси толкова много ценеше, лежаха в пепел и развалини. Изведе от обора потропващия нервно Уиндуокър, оседла го и се метна на гърба му.

Когато излезе от обора, насреща му изтича Алън и му подаде чиста риза и кожен жакет. Джейми набързо се преоблече и топло благодари на приятеля си. Други заселници донесоха манерка с вода, сушено говеждо и хляб, а Седрик му връчи лък и колчан стрели.

Голяма тълпа го изпрати до портата на палисадата. Там Джейми се обърна и дълго остана вгледан в мръсните, зацапани с кръв, белязани от преживения ужас лица. Всички бяха претърпели тежки загуби. Въпреки това го изпратиха с утешителни думи и се постараха да му вдъхнат надежда. Очите им бяха уморени и отчаяни, но в тях се четеше кураж и вътрешна сила. Щяха да погребат мъртвите си и отново да построят разрушеното от индианците, решени да го защитават срещу всички злини.

Джейми вдигна ръка за поздрав и потегли в галоп на запад.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Индианците и двете им пленнички яздиха през целия ден и до късна нощ. Когато уморителното пътуване най-после свърши, Жаси беше близо до припадък. Не можа да се задържи на краката си, когато Поканеф я свали от коня. Затова той я вдигна на ръце и я отнесе в някаква странна продълговата къща с покрив от свързани клони. Засмени индианци тичаха покрай тях, плюеха пред себе си, ала не докосваха Жаси.

Елизабет също бе внесена в къщата и двете жени бяха оставени на пода: Един грамаден индианец, облечен като всички с тънка кожена препаска, застана пред тях. На врата му висеше огърлица от мъниста и миди. Тъмна коса, разделена на път по средата, падаше по раменете му. Жаси смаяно примигна.