Читать «Дивата котка» онлайн - страница 166

— И това е всичко? — пошепна с надежда тя.

— Засега — отговори зловещо той. Без да допълни каквото и да било, излезе от къщата и остави белите жени в ръцете на индианките. Те ги изведоха навън, минаха покрай голям площад, в центъра на които се издигаха обкръжено с колове огнище и окървавен скален блок. Жаси побледня. Това беше жертвеният олтар. Във въздуха се усещаше остра миризма на дим. Жаси се препъна и едва не се строполи на земята. Индианките побързаха да я подкрепят. Очевидно двете с Елизабет не бяха единствените пленници, доведени тук миналата нощ. Сигурно някои от тях вече бяха загинали в пламъците или върху жертвения олтар.

— О, Господи! — проплака Елизабет.

— Не гледай! — изсъска Жаси.

Стигнаха потока, който течеше сред гъстата гора. Жаси видя, че сестра й се олюлява, откъсна се от придружителките си и изтича при нея. Разтърсвана от спазми, Елизабет започна да повръща. Жаси съчувствено сложи ръка на рамото й и отмахна от челото й разбърканите къдрици.

— Всичко ще се оправи.

— Не! И с нас ще направят същото!

— Поуан никога няма да го допусне.

— Той сам ще запали огъня, в който ще намерим смъртта…

— Джейми ще ни спаси…

Жаси беше издърпана по-далеч от сестра си. Индианките свалиха дрехите й и я блъснаха в потока. Водата беше леденостудена и Жаси едва не изпищя.

Индианките също се съблякоха и се хвърлиха във водата. Студът явно не им правеше впечатление. С пясък и камъни изтъркаха телата на пленничките. Жаси изпищя като набучена на кол, когато се отнесоха с напращелите от мляко гърди по същия груб начин, както и с цялото й тяло.

След минути двете с Елизабет вече лежаха треперещи от студ на една скала, за да изсъхнат на слънцето. Индианките им дадоха къси кожени рокли, но не и обувки. Жаси реши, че искат да възпрепятстват бягството им, защото повечето жени бяха обути в меки кожени мокасини.

Върнаха се в къщата на Поуан, където ги очакваха купи с месо в гъст сос. Жаси недоверчиво изгледа яденето, но умираше от глад и внимателно го опита. За нейно учудване вкусът му беше превъзходен. След това се появи Хопи и обясни, че било заешко. Каза им също да не се тревожат и да ядат всичко, което им се дава, защото памунките никога не тровели пленниците си. Ако все пак решели да ги убият, това щяло да стане по време на голям празник, за да могат всички да се насладят на великолепната гледка.

— Какво ще правят с нас? — попита Жаси.

— Сега се съвещават. Поканеф казва, че ви иска за себе си. Поуан казва не. Той определял какво ще стане с пленниците, защото той бил вождът. Искал да изчака, за да разбере дали съпругът ви е преживял клането и ще дойде да ви търси.

— Сигурна съм, че ще тръгнат да ни търсят. Може би хора от друг Хъндрид.

— Може би. Но не само Карлайл Хъндрид е бил нападнат. В Мартинс Хъндрид са убити повече от половината жители.

— Джеймстаун е невредим, защото хората там са били предупредени. Лорд Камерън е спасил повечето от хората си. Не на последно място защото сте го накарали да бие тревога.

— Но това означава, че са нападнали почти цялата колония Вирджиния? — пошушна ужасено Елизабет.