Читать «Дивата котка» онлайн - страница 165

— Поуан…

Той кимна.

— Жена на Камерън — проговори той и излезе навън. След малко се върна и й подаде купа с вода. Жаси с благодарност се надигна и се опита да пие, но беше твърде слаба и Поуан трябваше да държи главата й. Нямаше нищо по-хубаво от водата! Жаси изтощено се отпусна на земята.

Поуан се отдръпна и строго заговори с хората си. Очевидно се караше с Поканеф, който беше довел Жаси чак тук. Хопи коленичи до нея.

— Воинът Поканеф казва, че вие сте негова пленничка. Твърди, че той ще реши дали трябва да ви измъчват или да ви убият. Ако ви остави жива, ще станете негова робиня.

По тялото на Жаси пробягаха тръпки. Беше полумъртва от умора, а гърдите я боляха, защото не беше кърмила Даниел от сутринта. Главата й бучеше, бедрата трепереха от дългата езда Въпреки това не искаше да умре, и в никакъв случай по начина, по който памунките убиваха пленниците си. Не искаше да свърши живота си върху жертвения олтар, да я разкъсат на парчета или да извадят вътрешностите й при живо тяло.

— О, господи! — пошушна тя и се надигна. Елизабет лежеше до нея, бледа като мъртвец, със затворени очи. Жаси опипа китката й и с облекчение установи, че, макар и слаб, пулсът все пак е равномерен. Дълбокият припадък беше спестил на сестра й поне знанието за бъдещата страшна участ.

— Поуан се връща — пошушна Хопи. — Тази нощ няма да ви сторят нищо. Спете спокойно.

Жаси си легна и затвори очи. Чу тихия разговор на Хопи с вожда на памунките, който очевидно й заповядваше нещо. Малко по-късно до ноздрите й достигна миризма на ядене. Поуан беше заповядал на момичето да му сготви.

Мина много време, преди да заспи. По някое време нещо се раздвижи наблизо и Жаси отвори очи. Поуан се изтегна до нея и само след миг се чу равномерното му дишане. Само да имаше нож, нямаше да се поколебае да му пререже гърлото. Ала каква полза от това? Другите индианци веднага щяха да я убият. Не само нея, а и Елизабет, и дори Хопи.

А тя не искаше да умре. Искаше да се върне при съпруга си. Само дано беше жив…

Никога копнежът й по него не е бил толкова силен. Опита се да произнесе някаква молитва, но силите й бяха на края си. Най-после заспа с подути от сълзи очи.

Утрото започна с неизпитван досега ужас.

Събуди я пронизителен крясък. Скочи изплашено и се озова лице в лице с десетина индианки, които стояха пред нея. Смееха се, дърпаха косата й, плюеха по роклята й. С Елизабет се отнасяха по същия начин и Жаси чу отчаяното хълцане на сестра си.

Скочи, побесняла от гняв, и се нахвърли върху младата жена, която току-що беше отскубнала голям кичур от косата й. Успя да я събори на пода още преди да е влязъл Поуан.

Вождът сграбчи ръката й и я издърпа далеч от индианката.

— Дръжте се прилично, жена на Камерън.

— По-добре кажете на тия женища да се държат прилично! — изфуча тя.

Вождът се ухили.

— Нищо няма да ви сторят. Само че по вас е полепнала кръвта на воините ни. Това им е неприятно и искат да ви измият.