Читать «Дивата котка» онлайн - страница 163

После втренчи очи в земята. Колко беше убил наистина? Десет, двайсет? Не знаеше. По някое време бе загубил всичко човешко у себе си и продължи да се бие инстинктивно. Враговете бяха нападнали дома му, селището, за което носеше отговорност, жена му…

Внезапно почувства мирис на пушек и потегли Седрик след себе си.

— Там има още!

— Да вървим! — изкрещя Алън.

Войниците, които бяха останали живи, полските работници и занаятчиите, които по принуда се бяха превърнали в бойци, се скупчиха около тримата мъже. Докато тичаха по улиците, от скривалищата започнаха да се измъкват и други оцелели и се присъединиха към тях с висок плач. Мери Монтгомъри увери Джейми, че индианците са напуснали палисадата.

— Само някои успяха да достигнат центъра на селището, милорд.

Джейми се разтревожи още повече. Нямаше търпение да притисне жена си в обятията си, да й разкаже колко хора е убил, колко други е видял да умират. Искаше да я отведе обратно в техния дом, да я помоли най-смирено за извинение и да й предложи да започнат още веднъж, отначало. Беше готов дори да я отведе обратно в Англия. Ако някой ден отново усети желание да отплава за Вирджиния, няма да я принуждава да го придружи. Трябваше да ги види колкото се може по-скоро — нея и сина си.

— Лорд Камерън! — извика един от мъжете. — Ето и сър Уилям!

— Какво? — Джейми изтича към безжизненото тяло и коленичи край него. Сърцето му се сви. Там лежеше приятелят му, под мъртвия индиански воин, комуто беше пронизал врата, преди сам да намери смъртта си. Джейми се прекръсти и в сърцето му пропълзя отчаяние. Не намери думи за молитва, но знаеше, че смел мъж като Уилям ще бъде приет благосклонно в божия рай.

— Жена ми! Господи, жена ми! Той трябваше да я придружи до в къщи!

Хукна напред и веднага разбра откъде идва миризмата на пушек. Индианците бяха подпалили всички постройки на неговата улица. Спря и се загледа безмълвно в морето от пламъци, което бушуваше насреща му. Зад гърба му прозвучаха резки заповеди да се гаси огънят.

Джейми продължи пътя си през дима и горещата пепел и най-после стигна до църквата. Вратата се отвори и на прага застана отец Стивън.

— Издържахме ли страшния изпит, лорд Камерън?

— Всичко свърши. — Джейми погледна към множеството, което се стремеше към изхода, и откри Робърт и Леонор. Всички тези хора бяха спасени от Жаси. Само благодарение на нея сигналът за тревога бе подаден навреме и хората бяха потърсили убежище в божия дом.

— Къде е жена ми? — Джейми сграбчи отец Стивън за рамото. Младият свещеник побледня и не отговори. Лордът нетърпеливо си проби път през множеството, към Леонор и Робърт. — Къде е тя?

В този миг чу плача на Даниел и хукна натам. Ала бебето не беше в обятията на майка си.

— Къде е Жаси? — изкрещя Джейми. Чарити се разтрепери и сведе глава. Лордът изтръгна детето от ръцете й и го притисна до гърдите си. — За Бога, момиче, къде е жена ми?

Хълцайки, прислужницата описа какво се бе случило. Двама индианци влезли в дома на лорд Камерън да поднесат даровете на Опеханканеф. Срещнали Ейми Лоутън в градината и я последвали в къщата. Единият я пребил с градинската лопата, другият ударил сестрата на Чарити, Пейшънс, с тежката маша от камината. После тръгнали нагоре по стълбите. Чарити се скрила в стаята си, докато Хопи я повикала в салона. Там видяла лейди Камерън и Елизабет, пленени от индианците.