Читать «Дивата котка» онлайн - страница 161

— Но сте жена. Трябва да тръгнете с тях. Вие също. — Хопи посочи Елизабет. — Вие сте заложнички и ще му послужите да напусне необезпокояван палисадата. Оставете сина си тук, лейди. — После колебливо прибави: — Понякога индианците са готови да пожертват дори собствените си деца. Затова ви съветвам да се покорите.

Жаси поклати глава и хвърли кратък поглед към Елизабет, която беше в шок.

— Няма да дойда.

Хопи отново заговори с индианеца и устните му се изкривиха в злобна усмивка. Младата индианка отново се обърна към Жаси:

— Ако не се подчините, ще изтръгне сърцето от гърдите ви и вие ще го видите. Решението е ваше.

Елизабет шумно пое въздух и се свлече до стената. Жаси почувства как по гърба й пробягаха студени тръпки и кръвта се отдръпна от страните й. Преглътна и с последни усилия промълви:

— Кажете му, че тръгвам с него.

— Другата лейди също. — Жаси смаяно установи, че очите на Хопи са пълни с искрено съчувствие. — Не бойте се, няма да допусна да ви се случи зло.

Жаси се съмняваше, че някой би могъл да предотврати убийството, което възнамеряваше да извърши индианецът. Въпреки това беше благодарна на Хопи.

— Оставете Даниел в люлката.

Хопи решително поклати глава.

— Ще го изнеса навън. Памунките могат да запалят къщата. — Тя посегна към бебето, което се задъхваше от плач с потъмняло личице и размахваше юмручета във въздуха.

Жаси смело преглътна сълзите си и изтича при Елизабет.

— Да вървим, сестричке. Всичко ще се оправи.

Сестра й кимна с надежда.

— Джейми ще ни спаси.

— Разбира се — прошепна Жаси, питайки се дали съпругът й е още жив. — Ела с мен. Хопи ще ни придружи.

Индианката излезе от стаята с наведена над Даниел глава и Жаси я последва. Усещаше в гърба си острието на индианския нож. Улови ръката на сестра си, опитвайки се да й вдъхне част от собствената си сила. Елизабет трепереше с цялото си тяло, по бузите й се стичаха сълзи, но не припадна.

В къщата цареше гробна тишина. В края на стълбата Жаси едва не загуби самообладание. Там лежеше Ейми Лоутън, заровила лице в земята, а до нея английската градинска лопата, с която я бяха убили.

Жаси коленичи, обърна лицето й към себе си и потърси някакъв признак на живот. Изцъклените очи на Ейми бяха запечатали ужаса, който беше изпитала. Икономката беше мъртва.

Воинът зад Жаси нададе предупредителен вик и я издърпа да се изправи. Откъм стаите на прислугата долиташе тих плач. Вторият индианец тръгна нататък, ала Хопи улови ръката му и умолително заговори, показвайки плачещото бебе. Най-после мъжът кимна в знак на съгласие. Хопи хвърли окуражителен поглед към Жаси и изтича в кухнята. Само след минута се върна с Чарити Хюм, която притисна до гърдите си плачещото бебе.

— Лейди Камерън, кажете й, че не я заплашва опасност. Нека избяга с бебето. Скоро ще подпалят къщата.

Чарити объркано изгледа индианеца и политна назад. Ще изпусне детето, уплаши се Жаси и гневно изкрещя:

— Чарити! — Никога не се беше обръщала към слугите със заповедническия тон, който подобаваше на лейди Камерън. — Индианците няма да ви закачат, но се кълна в Бога, че ако с Даниел се случи нещо, ще ви убия със собствените си ръце! Отнесете го в църквата! Веднага!