Читать «Бягство» онлайн - страница 24

Никога повече няма да нося това куфарче, зарече се тя, докато го вадеше изпод канапето. Отнесе го в спалнята и го сложи на бюрото, като внимаваше да не докосва окървавената дръжка.

С треперещи пръсти тя извади страниците от куфарчето, мръщейки се при вида на кръвта. Прибра всички листове в голям кафяв плик за писма и взе да търси сак из гардероба си.

След десет минути, стиснала здраво сака в ръка, тя отново излезе на улицата. Махайки с ръка на едно такси, Лейси се убеждаваше, че който и да беше въпросният Колдуел и независимо защо беше убил Изабел, сега трябва да е хукнал да се крие на много мили оттам.

6

Сенди Саварано, известен още като Къртис Колдуел, не желаеше да поема никакви рискове да бъде разпознат, докато говореше по телефона на една пряка от кооперацията, в която живееше Лейси Фаръл. Скрил беше русата си коса под сива перука, бузите и брадичката му бяха покрити със сива четина, а адвокатският му костюм беше заменен с безформен пуловер и избелели джинси.

— Фаръл напусна участъка и се прибра пеша в жилището си — каза той, гледайки надолу по улицата. — Няма да стоя тук. Срещу къщата е паркирана патрулна кола. Може би я наблюдават.

Тръгна на запад, но после размисли и се върна. Реши да наблюдава известно време полицейската кола, за да провери дали полицията охранява Лейси Фаръл.

Не му се наложи да чака дълго. От половин пряка видя познатата фигура на млада жена в черен костюм, помъкнала голяма чанта, да излиза от сградата и да спира такси. Когато тя замина, той зачака да види какво ще правят ченгетата от патрулната кола. Само след миг една кола мина на червено на светофара, лампите на патрулната кола моментално светнаха и тя се отдели от бордюра.

Добре, каза си той, една грижа по-малко.

7

След като уточниха подробностите по кремацията на Изабел, Джими Ланди и Стиви Абът се върнаха в ресторанта и влязоха направо в кабинета на Джими. Стиви щедро сипа уиски в две чаши и остави едната на бюрото на Ланди.

— Струва ми се, че и двамата имаме нужда от по едно питие.

Ланди взе чашата си.

— Определено. Днес беше ужасен ден.

Изабел щеше да бъде кремирана след като върнеха тялото й, а прахът й щеше да бъде погребан в семейния мавзолей в гробището „Райски врати“ в Уестчестър.

— Родителите ми, детето ми, бившата ми жена, всички са вече заедно — каза той, вдигнал глава към Абът. — Няма никакъв смисъл, нали, Стиви? Някакъв си тип казва, че иска да купи апартамент, после се връща и убива Изабел, една беззащитна жена. Тя не е от ония, които се кичат със скъпи бижута. Дори няма такива. Никога не си е падала по скъпи дрънкулки.

Лицето му се изкриви от смесицата на мъка и гняв.

— Казах й, че трябва да се освободи от апартамента! Не можеше да преживее смъртта на Хедър, все повтаряше, че не било случайна злополука! Щеше да подлуди и себе си, и мен с тези приказки, а пък живееше в апартамента и от това нещата още повече се влошаваха. Освен това имаше нужда от парите. Онзи тип Уеъринг, за когото се омъжи, не й остави нищо. Исках да продължи живота си нормално… А ето, че я убиха!