Читать «Бягство» онлайн - страница 26

По телефона тя му бе съобщила само, че Изабел е намерила дневника на Хедър и е пожелала той да го получи.

Но когато се озова в кабинета му, седнала срещу здравия и силен, но мрачен мъж, Лейси разбра, че стреля по вече ранена жертва. Дори при това положение обаче, тя реши да бъде пряма и да му предаде последните думи на Изабел Уеъринг.

— Обещах да ви предам дневника — каза тя. — Обещах също така да го прочета и аз. Не знам защо Изабел толкова държеше да го прочета и аз. Точните й думи бяха: „Покажи му къде.“ Искаше да ви покажа нещо в дневника. Подозирам, че по някаква причина е решила, че аз ще открия какво точно е потвърдило подозренията й за това, че смъртта на дъщеря ви не е била проста случайност. Опитвам се да изпълня желанието й.

Тя отвори сака и извади страниците, които носеше със себе си.

Ланди ги разгледа и извърна глава.

Лейси беше сигурна, че почеркът на дъщеря му ще представлява твърде болезнена гледка за него, но той отрони само следната забележка:

— Това не е оригиналът.

— Оригиналът не е тук. Утре ще го предам на полицията.

Лицето му внезапно почервеня от гняв.

— Изабел ви е помолила за друго.

Лейси се изправи.

— Господин Ланди, нямам друг избор. Предполагам разбирате, че ще се наложи доста да обяснявам на полицията защо съм изнесла веществено доказателство от местопроизшествието. Уверена съм, че в крайна сметка ще ви върнат оригинала, но засега, боя се, ще трябва да се задоволите с копието.

Както и аз, добави тя на ум, докато излизаше от кабинета му.

Той дори не вдигна глава, когато тя излезе.

Когато се прибра в апартамента си, Лейси включи входната лампа и дори успя да направи няколко стъпки преди да забележи хаоса, който цареше вътре. Чекмеджетата бяха извадени, а съдържанието им разсипано по пода, шкафовете бяха изтърбушени, възглавниците от мебелите бяха свалени на пода. Даже хладилникът беше изпразнен и оставен отворен. Ужасена и уплашена, тя се втренчи в бъркотията, после си проправи път през хаоса, за да повика управителя. Набра 911 и после помоли да предадат за инцидента на инспектор Слоун.

Той пристигна скоро след полицаите от местния участък.

— Знаете какво са търсили, нали? — отбеляза делово Слоун.

— Да, знам — отвърна Лейси. — Дневника на Хедър Ланди. Но той не е тук. В офиса ми е. Надявам се, че този, който е идвал тук, няма да отиде и там.

В полицейската кола на път за офиса инспектор Слоун прочете на Лейси правата й.

— Само спазих обещанието, което дадох на умиращата жена — възмути се тя. — Тя ме помоли да прочета дневника и после да го дам на бащата на Хедър и аз направих точно това. Тази вечер му занесох копие от дневника.

Когато стигнаха в офиса, Слоун не се отдели от нея, докато тя не отвори шкафа и не взе кафявия плик, в който бе прибрала оригинала на дневника.

Той отвори скобата, с която бяха прикрепени страниците, извади няколко листа, разгледа ги и вдигна глава към нея.

— Сигурна ли сте, че сте ми дали всичко?

— Това е всичко, което намерих покрай Изабел Уеъринг, когато тя умираше — отвърна Лейси, надявайки се да не настоява много. Копието, което беше направила за себе си, стоеше заключено в чекмеджето на бюрото й.