Читать «Бягство» онлайн - страница 22

— О, напротив, мисля че си спомняте — натърти инспектор Слоун. — Смятам, че сте го направили напълно съзнателно и нарочно. В дрешника открихме следи от кръв, госпожице Фаръл. От кръвта на Изабел Уеъринг! Как смятате е попаднала там?

Дневникът на Хедър, каза си Лейси. Окървавените страници. Две от тях бяха паднали на килима в дрешника, когато се опитваше да ги натъпче в куфарчето си. А ръцете й също бяха окървавени. Но не можеше да го каже на инспектор Слоун — още не. Имаше нужда от още време, за да проучи написаното на тези страници.

Тя погледна ръцете си, скръстени в скута. Трябваше да кажа нещо. Но какво?

Слоун се надвеси над масата с агресивен, почти обвинителен вид.

— Госпожице Фаръл, не знам каква игра играете и какво точно криете от нас, но това явно не е обикновено убийство. Мъжът, който ви се е представил като Къртис Колдуел, не е ограбил апартамента и не е убил Изабел Уеъринг случайно. Цялото убийство е било внимателно планирано и изпълнено. Вашето появяване на местопроизшествието е било единственото нещо, което вероятно не е било включено в плана.

Той млъкна за миг и после продължи.

— Казахте, че сте видели у него кожената папка на госпожа Уеъринг. Опишете ми я отново.

— Описанието е същото — отвърна Лейси. — С размери на обикновена папка, която се затваря с цип, така че нищо да не изпадне, когато е затворена.

— Госпожице Фаръл, виждали ли сте тази папка преди това?

Слоун плъзна към нея лист хартия.

Лейси го погледна. Беше обикновен изписан лист.

— Не мога да кажа със сигурност — рече тя.

— Прочетете го, моля.

Тя набързо го огледа. Датата беше отпреди три години. Започваше с думите: „Баба дойде пак да гледа представлението.

После ни заведе на вечеря в един ресторант.“

Дневникът на Хедър, каза си тя. Явно съм пропуснала тази страница. Колко ли още са останали, запита се тя.

— Виждали ли сте го преди? — отново попита Слоун.

— Вчера следобед, когато доведох мъжа, представил се като Къртис Колдуел, да види апартамента, Изабел беше на бюрото в библиотеката. Кожената папка беше отворена и тя четеше листовете, които беше извадила отвътре. Не мога да твърдя със сигурност, че този е един от тях, но вероятно е така.

Поне това е вярно, отбеляза тя мислено. Внезапно съжали, че сутринта не отдели време да направи копие на дневника, преди да дойде в участъка.

Ето какво бе решила да направи — да даде оригинала на полицията, едно копие на Джими Ланди, а едно копие да задържи за себе си. Изабел искаше Джими да прочете дневника. Явно смяташе, че той ще открие в него нещо съществено. Би могъл да прочете копие, вместо оригинала, както и тя, след като по някаква причина Изабел я беше накарала да й обещае, че също ще прочете написаното.

— Открихме този лист в спалнята, под стола — обясни Слоун. — Може би е имало и други отделни листове. Мислите ли, че е възможно?

Той не я изчака да отговори.

— Да се върнем на петното кръв от Изабел Уеъринг, което открихме в дрешника в антрето. Имате ли някаква представа как се е озовало там?