Читать «Бягство» онлайн - страница 25

В очите му блеснаха сълзи.

— Е, вече е заедно с Хедър. Може би там е искала да отиде. Не знам.

Абът, в отчаян опит да смени темата, прочисти гърло и каза:

— Джими, Синтия ще дойде към десет за вечеря. Какво ще кажеш да дойдеш с нас?

Ланди поклати глава.

— Не, но ти благодаря. И без това ме глезиш вече цяла година откакто Хедър умря, но повече не може така. Ще се оправя. Престани да се тревожиш за мен и обърни повече внимание на приятелката си. Ще се жените ли?

— Не обичам да прибързвам — усмихна се Абът. — Два развода ми стигат.

— Прав си. Затова и аз не се ожених толкова години след това. А ти си още млад. Имаш още много време пред себе си.

— Не чак толкова много. Не забравяй, че миналата пролет навъртях четиридесет и пет.

— Сериозно? Аз пък ставам на шейсет и осем след месец — изпъшка Джими. — Но още е рано да ме отписваш. Със сигурност ми предстои още много време, докато се предам окончателно. Добре го запомни!

И той смигна на Абът. Двамата мъже са засмяха. Абът пресуши последната си капка уиски и стана.

— Не се съмнявам. На това и разчитам. Когато открием нашето заведение в Атлантик сити, останалите спокойно могат да затворят. Нали така?

Абът забеляза, че Джими Ланди погледна часовника си и добави:

— Е, най-добре да слизам долу да се здрависам с този-онзи.

Скоро след като Абът си тръгна, от рецепцията позвъниха на Джими.

— Господин Ланди, търси ви някоя госпожица Фаръл. Каза да ви предадем, че тя е агентката, която е работила по имота на госпожа Уеъринг.

— Свържете ме — бързо рече той.

Когато стигна в офиса, Лейси отговори лаконично и сдържано на въпросите на Рик Паркър за разговора й с инспектор Слоун.

— Показаха ми много снимки на разни лица, но никое не приличаше на Колдуел.

За пореден път отказа на Рик да обядва с него.

— Искам да наваксам с изостаналите задачи — обясни тя със слаба усмивка.

И това е чистата истина, мислено си каза тя.

Изчака, докато всички служители от агенцията по недвижими имоти си тръгнаха и едва тогава замъкна сака до копирната машина, където направи две копия на дневника на Хедър — едно за баща й и едно за себе си. После се свърза по телефона с ресторанта на Ланди.

Разговорът им беше кратък: Джими Ланди щеше да я очаква.

Човек трудно можеше да си намери такси в часа преди началото на театралните представления, но тя имаше късмет: едно такси се освободи точно пред сградата, където беше офисът им. Лейси изтича по тротоара и скочи в таксито точно преди друг човек да се опита да го наеме. Съобщи адреса на „Венеция“ на 56-та Западна улица, облегна се назад и затвори очи. Едва тогава отпусна малко хватката, с която държеше сака, макар да продължаваше да го стиска под мишница.

Защо съм толкова неспокойна, чудеше се тя. Защо постоянно имам чувството, че ме следят?

В ресторанта видя, че салонът е пълен, а барът направо претъпкан. Веднага щом съобщи името си на рецепцията, се появи салонният управител.

— Господин Ланди ви очаква горе, госпожице Фаръл — каза й той.