Читать «Бягство» онлайн - страница 23

— Ръцете ми бяха изцапани с кръвта на Изабел — обясни Лейси. — Знаете много добре.

— О, да, знаем, но от ръцете ви не капеше кръв, когато грабнахте куфарчето си на излизане миналата вечер. Така че, какво стана? Прибрахте ли нещо в куфарчето си преди да дойдем, нещо, което сте взели от спалнята на Изабел Уеъринг? Изглежда сте го направили. Защо не ни кажете какво беше то? Може би из стаята е имало пръснати повече страници като тази, която току-що прочетохте. Не познах ли?

— По-спокойно, Еди. Дай на Лейси възможност да ти отговори — намеси се Марс.

— Лейси разполага с колкото време иска, Ник — сопнато рече Слоун, — но истината си остава една и съща. Тя е взела нещо от онази стая, сигурен съм. Не се ли питате за какво му е на някой невинен случаен свидетел да взема нещо от дома на жертвата? Не се ли сещате защо? — обърна се той към Лейси.

Изпитваше неудържимо желание да му разкаже, че дневникът е у нея и да му обясни защо го е взела. Но ако го направя, мислеше си тя, те ще поискат да им го предам незабавно и няма да ме оставят да направя копие за бащата на Хедър. А със сигурност не бих могла да им кажа, че ще направя и копие за мен. Държат се така, сякаш имам пръст в смъртта на Изабел, каза си тя. Ще им предам дневника още утре.

Лейси се изправи.

— Не, не се сещам. Свършихте ли, инспектор Слоун?

— За днес, да, госпожице Фаръл. Но не забравяйте, че при разследването на убийство, съучастието дори след акта на престъпление води до сериозно наказание. Углавно наказание — добави той със заплашителен тон. — И още нещо, ако наистина сте взели онези страници, започвам да се чудя дали наистина сте толкова невинен свидетел. В края на краищата вие сте завели убиеца в дома на Изабел Уеъринг.

Лейси си тръгна без да отвърне нищо.

Трябва да отида в офиса, но първо ще се върна у дома, за да взема дневника на Хедър Ланди. Довечера ще остана в офиса, докато всички останали си тръгнат и ще направя нужните копия. Утре ще предам оригинала на Слоун. Ще се опитам да му обясня защо съм го взела, неспокойно разсъждаваше тя.

Понечи да махне на такси, но после размисли и реши да се прибере пеша. Следобедното слънце беше много приятно. Все още имаше усещането, че е измръзнала до мозъка на костите си. Докато пресичаше Второ Авеню, усети, че някой върви наблизо зад нея. Обърна се рязко и срещна озадачения поглед на възрастен мъж.

— Извинете — промърмори тя и изтича на тротоара.

Очаквах да видя Къртис Колдуел, каза си Лейси, забелязвайки с неудоволствие, че отново трепери. Ако всичко е било заради дневника, значи не е успял да го вземе. Дали ще се върне за него? Той знае, че го видях и че мога да го разпозная. Докато полицията не залови Колдуел — ако въобще го залови — тя се намираше в опасност, сигурна беше в това. Опита се да изхвърли тази мисъл от главата си.

Фоайето на кооперацията й се стори като сигурно убежище, но когато Лейси слезе от асансьора на своя етаж, дългият коридор й се стори страшен. С ключ в ръка тя забърза към апартамента си и бързешком се втурна вътре.