Читать «Бягство» онлайн - страница 16

— Госпожице Фаръл?

В гласа му се промъкваше нотка на раздразнение.

Лейси срещна погледа му. Инспектор Ед Слоун, така се казваше той, помисли си тя. Но името на актьора продължаваше да й убягва. Какво я питаше Слоун? А, да. Дали Къртис Колдуел е мъжът, когото бе видяла да тича надолу по стълбите от спалнята на Изабел.

— Напълно сигурна съм, че беше същият мъж — каза тя. — Носеше пистолет и кожената папка.

Мислено си удари шамар. Нямаше намерение да им разказва за дневника. Трябваше добре да обмисли всичко, преди да говори за него.

— Кожената папка? — гласът на инспектор Слоун стана по-рязък. — Каква кожена папка? За пръв път споменавате за нея.

Лейси въздъхна.

— Всъщност нямам представа. Тя стоеше отворена на бюрото на Изабел днес следобед. Една от онези кожени папки, които се затварят с цип. Изабел четеше листовете от нея, когато бяхме тук по-рано.

Трябваше да им каже за страниците, които не бяха в папката, която Колдуел бе взел.

Защо не им казвам за тях, мислено се питаше тя. Защото се беше заклела на Изабел, че ще ги даде лично на бащата на Хедър. Изабел се бореше със смъртта, само за да чуе обещанието на Лейси. Не можеше да се откаже от дадената дума…

Внезапно Лейси почувства как краката й неудържимо започват да треперят. Опита се да ги задържи, като притисна силно с ръце коленете си, но те отказваха да се подчинят.

— Най-добре да повикаме лекар за вас, госпожице Фаръл — обади се Слоун.

— Искам само да се прибера у дома — прошепна Лейси. — Пуснете ме да се прибера у дома.

Виждаше, че Рик говори нещо тихо на следователя, но не можеше да го чуе, а и нямаше никакво желание да направи това. Тя потърка ръце. Пръстите й лепнеха. Погледна надолу и дъхът й секна. Не беше разбрала, че ръцете й лепнат от кръвта на Изабел.

— Госпожице Фаръл, господин Паркър ще ви изпрати до вас — каза инспектор Слоун. — Ще поговорим пак утре, когато си починете.

Гласът му е твърде силен, мислено отбеляза Лейси.

Или може би не? Не. Просто в главата си продължаваше да чува писъка на Изабел: „НЕ“!

Дали тялото на Изабел все още лежи скупчено на кревата, запита се тя. Лейси усети как нечии ръце я подхванаха под мишниците, за да стане.

— Хайде, Лейси — чу тя гласа на Рик.

Лейси послушно стана и позволи да я изведат през вратата и навън през вестибюла, където по-рано същия ден беше видяла да стои Къртис Колдуел. Той беше чул Изабел да казва, че няма да продава апартамента.

— Той не ме изчака в хола — каза тя.

— Кой? — попита Рик.

Лейси не отговори. Изведнъж се сети за куфарчето си. Вътре бяха страниците от дневника.

Спомни си усещането на листовете в ръката й — смачкани, пропити с кръв. Оттам беше кръвта по ръцете й. Инспектор Слоун я беше попитал дали е докосвала Изабел.

Тя му каза, че е държала ръката й, докато Изабел е умирала.

Сигурно беше забелязал кръвта по пръстите й. По куфарчето навярно също имаше кръв. За миг мисълта й се проясни напълно. Ако помоли Рик да вземе куфарчето й от дрешника, той щеше да забележи кръвта по дръжката. Трябва да си го вземе сама. И то така, че да не го видят преди да го е изчистила.