Читать «Бягство» онлайн - страница 15

По-късно се чудеше дали си е въобразила, че някъде в подсъзнанието си чу гласа на баща си да казва: „Затвори вратата, Лейси! Заключи го отвън!“ Дали неговият дух-пазител й бе дал сили да затръшне вратата под носа на Колдуел, а след това да я залости?

Тя се облегна на вратата и чу как ключалката изщрака при опита му да отвори и да влезе отново в апартамента. В мига, в който погледите им се срещнаха, Лейси забеляза изражението на атакуващ хищник в бледосините му очи.

Изабел!

Обади се на 911!

Повикай помощ!

Препъвайки се, тя се закатери по витата стълба, прекоси хола в прасковено и слонова кост и влезе в спалнята, където Изабел лежеше просната на леглото. Имаше толкова много кръв, която се разливаше вече и по пода.

Изабел мърдаше, протягаше ръка към една купчина листове под възглавницата. По тях също имаше кръв.

Лейси искаше да каже на Изабел, че ще повика помощ, че всичко ще бъде наред, но Изабел я прекъсна. Опитваше се да каже нещо:

— Лейси… дай дневника… на Хедър… на баща й.

С мъка си пое въздух и продължи.

— Лично на него… Закълни се… лично… на него. И ти… го прочети… Покажи… му… къде…

Гласът й заглъхна. Конвулсивно пое дъх, опитвайки се да се пребори с настъпващата смърт. Погледът й се разфокусира. Лейси коленичи до нея. С последни сили Изабел стисна ръката й.

— Закълни се… моля… мъжа…!

— Кълна се, Изабел, кълна се — изхлипа Лейси.

Изведнъж ръката, която стискаше нейната, се отпусна. Лейси разбра, че Изабел е мъртва.

— Добре ли си, Лейси?

— Да, нищо ми няма.

Намираше се в библиотеката на апартамента на Изабел, седнала в коженото кресло зад бюрото, където Изабел бе седяла само преди няколко часа и бе чела съдържанието на кожената папка.

Къртис Колдуел беше взел папката.

Когато ме е чул, той я е грабнал, без да знае, че Изабел е извадила няколко листа. Лейси не бе успяла да я разгледа добре, но папката й се бе сторила доста тежка и обемиста.

Страниците, които бе взела от спалнята на Изабел, сега бяха в нейното куфарче. Изабел я беше накарала да се закълне, че ще ги предаде лично на бащата на Хедър. Държеше да му покаже нещо в тях.

Но какво, чудеше се тя. Дали да не каже на полицията?

— Лейси, пийни малко кафе. Имаш нужда.

Рик стоеше надвесен над нея и й подаваше димяща чаша кафе. Вече беше обяснил на полицията, че няма повод да поставя под съмнение телефонно обаждане от името на човек, който твърди, че е адвокат на „Келър, Роланд и Смит“, когото прехвърлят от кантората им в Тексас.

— Често работим с тази фирма — обясняваше Рик. — Не счетох за необходимо да се обаждам за потвърждение.

— И вие сте напълно сигурна, че мъжът, когото сте видели да излиза оттук, е същият този Колдуел, така ли, госпожице Фаръл?

По-възрастният от двамата инспектори беше към петдесетте. Беше набит и як.

Но има лека стъпка, отнесено отбеляза Лейси. Той е също като онзи актьор, приятелят на татко, който играеше бащата в „Моята прекрасна лейди“. Той пееше „Закарайте ме в църквата навреме“. Как му беше името?