Читать «Бягство» онлайн - страница 18

Лейси се съблече и пусна дрехите си на пода. Стъпвайки във ваната, тя въздъхна с облекчение и потъна в топлата вода, после постави ръце под струята от крана и усърдно ги затърка. Накрая натисна бутона, с който накара водата да се завихри около тялото й. Едва по-късно, добре увита в хавлията, Лейси си разреши да мисли за окървавените страници в куфарчето.

Не сега, каза си тя, не сега.

Все още не можеше да превъзмогне вледеняващото чувство, което я преследваше цяла вечер, но си спомни, че в барчето има бутилка уиски. Извади я, наля малко в една чаена чаша, допълни чашата с вода и я стопли в микровълновата фурна. Татко казваше, че най-доброто средство срещу студа е чаша горещо уиски, спомни си тя. Само че той го правеше много по-специално. С карамфил, захар и канелена пръчка.

Но дори и без подробностите, напитката свърши работа. Посръбвайки в леглото от чашата си, Лейси усети как топлина залива тялото й и заспа веднага щом загаси лампата.

И почти моментално се събуди с вик. Отваряше вратата на жилището на Изабел Уеъринг, навеждаше се над тялото на умиращата жена, Къртис Колдуел насочваше пистолет към главата й… Образът беше непосредствен и жив.

Трябваха й няколко секунди, докато осъзнае, че пронизителният звук, който чува, е звънът на телефона. Обаждаше се зет й Джей.

— Току-що се върнахме от вечеря навън и чухме по новините, че Изабел Уеъринг е била убита — рече той. — Съобщиха, че на мястото имало свидетел, млада жена, която можела да идентифицира убиеца. Лейси, надявам се, че не си била ти.

Загрижеността в гласа на Джей беше утешителна.

— Аз бях — отвърна тя.

За миг той замълча. После тихо рече:

— Не е хубаво да си свидетел.

— Не съм го направила нарочно! — ядосано отвърна тя.

— Кит иска да говори с теб.

— Не мога да говоря сега — рязко се възпротиви тя, защото знаеше, че поради тревогата и загрижеността си Кит ще започне да й задава въпроси, които ще я принудят да разказва всичко отначало — как е влязла в апартамента, чула е вика и е видяла убиеца на Изабел.

— Джей, не мога да говоря сега! — умолително повтори тя. — Кит ще ме разбере.

Лейси затвори телефона и остана да лежи в тъмното, опитвайки се да се успокои с надеждата, че ще заспи отново, но всъщност напрягаше слух да чуе вика, последван от приближаващи стъпки.

Стъпките на Колдуел.

Последната мисъл в главата й преди да заспи бяха думите, които каза Джей.

Той каза, че не е хубаво да си свидетел. Защо ли го каза, питаше се тя.

След като остави Лейси във фоайето на кооперацията й, Рик Паркър взе такси направо до жилището си на Сентрал Парк Уест и 67-ма улица. Знаеше какво го очаква там и се ужасяваше от него. Убийството на Изабел Уеъринг навярно вече водеше новините. Когато излизаха от кооперацията, навън беше пълно с репортери и най-вероятно камерите бяха успели да го снимат как се качва в полицейската кола заедно с Лейси. При това положение баща му сигурно го беше видял — той винаги гледаше новините в десет часа. Рик погледна часовника си: беше единайсет без петнайсет.