Читать «Бягство» онлайн - страница 14

— Не желае да продава апартамента? — Той беше смаян. — Нали ми казахте, че…

Лейси го прекъсна.

— Да слезем долу — подкани го тя с приглушен глас.

Двамата седнаха за няколко минути във фоайето.

— Сигурна съм, че всичко ще е наред — успокои го тя. — Довечера ще дойда да поговоря с нея. Много е разстроена, но ще се оправи. Дайте ми телефонния си номер, за да ви позвъня по-късно.

— Отседнал съм в Уолдорф Тауърс, в хотелския апартамент на „Келър, Роланд и Смит“.

Двамата станаха, за да се сбогуват.

— Не се тревожете. Всичко ще се нареди чудесно — обеща тя. — Ще видите.

Той се усмихна учтиво и доверително.

— Уверен съм — рече той. — Оставям всичко във ваши ръце, госпожице Фаръл.

Къртис Колдуел излезе от сградата и тръгна пеша по 70-та улица до Есекс Хаус на Сентръл Парк Саут, където моментално отиде до телефоните.

— Прав беше — каза той, когато се свърза. — Намерила е дневника. Точно в онази кожена папка, както ми го описа. Освен това е решила да не продава апартамента, макар че агентката смята довечера да говори с нея и да се опита да я вразуми.

После известно време само слуша.

— Аз ще се погрижа за това — рече той и затвори.

След това Санди Саварано, мъжът, който се беше представил като Къртис Колдуел, отиде в бара и си поръча чаша уиски.

3

Стискайки палци, към шест часа вечерта Лейси позвъни на Изабел Уеъринг. С облекчение отбеляза, че вече се е успокоила.

— Ела, Лейси — рече тя, — трябва да поговорим. Дори с риск да проваля сделката, сега не мога да напусна апартамента. В дневника на Хедър открих нещо, което ми се струва страшно важно.

— Ще дойда в седем — обеща Лейси.

— Моля те. Искам да ти покажа какво открих. Ще разбереш какво имам предвид. Отвори си с твоя ключ. Аз ще бъда горе, във всекидневната.

Рик Паркър, който минаваше през кабинета на Лейси, забеляза разтревоженото изражение на лицето й и седна.

— Проблем ли имаш?

— Голям.

И тя му разказа за непоследователното поведение на Изабел Уеъринг и за възможната загуба на евентуалния клиент.

— Не можеш ли да я убедиш да не променя решението си? — бързо попита Рик.

Лейси забеляза загрижеността на лицето му, загриженост, която беше сигурна, че не е насочена към нея или към Изабел Уеъринг.

„Паркър & Паркър“ ще изгубят тлъста комисионна, ако изтървем Колдуел, каза си тя. Затова се е разтревожил толкова.

Тя стана и взе сакото си. Следобедът беше топъл, но прогнозата беше за рязък спад на температурата вечерта.

— Ще видим — каза тя.

— Тръгваш ли си вече? Нали каза, че срещата ви е в седем?

— Мисля да отида пеша. Може да се отбия да изпия чаша кафе по пътя и да подредя по-добре аргументите си. Чао, Рик.

Подранила беше с двайсет минути, но реши все пак да се качи горе. Портиерът Патрик беше зает с някаква доставка, но й се усмихна, когато я видя. Махна й да използва другия асансьор, който беше на самообслужване.

Отваряйки вратата, тя извика Изабел по име и едновременно с това чу нейния вик и изстрела. За част от секундата замръзна на място, после чисто инстинктивно затръшна вратата и се скри в дрешника, точно преди Колдуел да слезе тичешком по стълбите в коридора, стиснал пистолет в едната ръка и с кожена папка под мишница.