Читать «Бягство» онлайн - страница 13

— Кажете ми истината, госпожице Фаръл, много ли е капризен климатикът в тази сграда?

Когато Лейси позвъни малко по-късно, за да уведоми Изабел Уеъринг за часа на посещението, тя й обясни доста отнесено, че ще бъде заета в библиотеката, така че Лейси да си отвори с ключа от агенцията.

Лейси държеше ключа в ръка, когато двамата с Колдуел слязоха от асансьора. Отвори вратата и извика:

— Аз съм, Изабел — и следвана от Колдуел се запъти към библиотеката.

Изабел седеше на бюрото в малката стаичка, с гръб към вратата. Пред нея имаше отворена кожена папка, а върху бюрото бяха разхвърляни отделни листове. Изабел нито вдигна глава, нито се обърна при поздрава на Лейси. Само глухо промълви:

— Не ми обръщайте внимание, все едно не съм тук.

Лейси разведе Колдуел из апартамента, като му обясни, че се продава, защото е бил на дъщерята на Изабел Уеъринг, загинала при злополука миналата зима.

Колдуел не се заинтересува особено от историята на жилището. Явно апартаментът му харесваше много, дори не се възпротиви при началната цена от шестстотин хиляди долара. След като внимателно огледа и втория стаж, той погледна през прозореца на всекидневната и се обърна към Лейси.

— Казвате, че другия месец ще е свободен?

— Точно така — отвърна Лейси.

Това е, мислено възтържествува тя. Ще го купи.

— Няма да се пазаря, госпожице Фаръл. Ще платя цената, която определихте, при условие, че мога да се настаня на първо число следващия месец.

— Нека поговорим и с госпожа Уеъринг — предложи Лейси, опитвайки се да скрие изненадата си. Но нали самата аз вчера обяснявах на Рик, че понякога се случва точно така — помисли си тя.

Изабел Уеъринг не отговори, когато Лейси почука на вратата на библиотеката. Лейси се обърна към бъдещия купувач:

— Господин Колдуел, ще имате ли нещо против да ме изчакате в хола. Искам да поговоря с госпожа Уеъринг и веднага се връщам.

— Разбира се.

Лейси отвори вратата и надникна вътре. Изабел Уеъринг продължаваше да седи на бюрото, но главата й беше толкова ниско наведена над книжата, които четеше, че почти ги докосваше. Раменете й потреперваха.

— Върви си — едва отрони тя. — Сега не мога да говоря за това.

В дясната си ръка стискаше зелена гравирана писалка, с която удари силно по бюрото.

— Върви си!

— Изабел — внимателно каза Лейси, — важно е. Имаме предложение за апартамента, но има едно условие, което трябва да обсъдя най-напред с теб.

— Остави! Няма да го продавам. Трябва ми още време. — Гласът на Изабел Уеъринг се извиси в пронизителен писък. — Съжалявам, Лейси, но сега просто не желая да говорим за това. Ела по-късно!

Лейси погледна часовника си. Наближаваше четири часът.

— Ще дойда пак в седем — каза тя, надявайки се да избегне неприятна сцена, а същевременно загрижена за клиентката си, която очевидно беше готова да избухне в истеричен плач.

Лейси затвори вратата и се обърна. Къртис Колдуел стоеше във вестибюла между библиотеката и хола.