Читать «Бягство» онлайн - страница 130

Майка й взе слушалката.

— Лейси, на никого не съм казвала къде си!

Толкова е разстроена, каза си Лейси. Разбирам, че не й е лесно, но в момента просто не мога да говоря с нея.

Тогава майка й милостиво рече:

— Джей иска да ти каже нещо.

Вече влизаха в Грейт Нек.

— Какъв е адресът? — попита шофьорът.

— Спрете тук за малко — каза му Лейси.

— Госпожо, нямам намерение да си прекарам неделята тук.

Лейси усети как нервите й се опъват до краен предел. Една черна тойота намали и спря на паркинга. Значи наистина я бяха проследили. Цялата се изпоти. Но когато видя, че от колата слиза млад мъж с дете, си позволи въздишка на облекчение.

— Лейси? — чу се въпросителният глас на Джей по телефона.

— Джей, успя ли да ми намериш адреса на Хофман в Грейт Нек?

— Лейси, нямам никаква представа къде да го намеря. Трябва да се върна в офиса и да се обадя на разни познати. Обадих се на Алекс. Той познаваше добре Макс. Каза, че му имал адреса записан някъде при списъка за коледни картички. В момента го търси.

За пръв път през дългите месеци на изпитание Лейси се почувства напълно отчаяна. Да стигне толкова близо до желаната информация и да спре дотам. После чу Джей да казва:

— Какво казвате, отче? Не, не знам в кой погребален дом.

Отец Едуардс пое издирването в свои ръце. Докато Лейси си размени още няколко думи с майка си, пасторът се обади на два погребални дома в Грейт Нек. С помощта на съвсем лека измама, той се представи и обясни, че един от неговите енориаши искал да поръча служба на името на Макс Хофман, който бил починал преди година, някъде през декември.

Във втория погребален дом казаха, че те са уредили погребението на господин Хофман и с радост съобщиха на отец Едуардс адреса на госпожа Хофман.

Джей го предаде на Лейси.

— По-късно ще ви се обадя пак — каза Лейси. — За Бога, не казвайте на никого къде отивам.

Поне се надявам, че ще мога да ви се обадя по-късно, каза си тя на ум, докато таксито се отдели от бордюра и потегли към близката бензиностанция, за да пита как да стигне до Адамс плейс 110.

60

Тръпки лазеха по гърба на инспектор Ед Слоун, докато седеше до Ник Марс и полагаше всички усилия да се държи сякаш нищо особено не се е случило.

„Всички сме братя“ както се пее в химна, горчиво отбеляза той.

Слоун знаеше, че трябва много да внимава да не се издаде с враждебно поведение, което Ник би могъл да забележи, но си обеща, че няма да му спести нищо, когато истината излезе наяве.

Двамата отидоха да наблюдават сградата на 70-та Източна 13 веднага след срещата с Гари Болдуин.

Ник, естествено, не знаеше какво става. Когато паркираха на няколко преки оттам, той взе да недоволства:

— Ед, само си губим времето. Да не би да смяташ, че Лейси Фаръл пак се е хванала да продава имоти точно тук?

Много забавно, каза си Слоун.

— Наречи го предчувствието на старото куче, Ник.

Надяваше се, че звучи сърдечно.

Стояха вече от няколко минути, когато жена в дълго палто с качулка излезе от сградата и влезе в чакащото пред входа такси. Слоун не видя лицето на жената. Палтото беше много обемисто, така че не успя да види и формата на тялото й, но като наблюдаваше движенията й, му се стори, че долавя в нея нещо познато, при което космите на врата му настръхнаха. Освен това си личеше, че щади десния си крак, отбеляза той. В информацията от Минесота бяха споменали, че вчера Фаръл си е навехнала глезена в спортния клуб.