Читать «Бягство» онлайн - страница 131

— Да вървим — обърна се Слоун към Марс. — Тя е в онова такси.

— Не може да бъде! Да не си станал екстрасенс, Ед? Или криеш нещо от мен?

— Просто предчувствие. Обадили са се на майка й от телефон, който е на пет преки оттук. Може да си има приятел в същата сграда. Нали преди е идвала често.

— Ще се обадя в централата — каза Ник.

— Не, още не.

Последваха таксито през тунела „Мидтаун“ и след това по магистралата за Лонг Айлънд. Ник обичаше да се шегува, че началните букви на магистралата за Лонг Айлънд били много показателни: L.I.E.4 И сега той се изсмя, след като за пореден път повтори духовитата си забележка.

Слоун изгаряше от желание да каже на Ник, че тези букви прекрасно изразяват и неговата същност. Вместо това обаче каза:

— Ник, няма по-добър от теб в следенето с кола.

Това беше съвършено вярно. Ник можеше да кара кола във всякакво движение, никога не се набиваше в очи, никога не приближаваше прекалено наблизо, понякога подминаваше обекта, а след това се прехвърляше в по-вътрешна лента на пътя, за да му позволи да го задмине. Това си беше истински талант, безценна дарба за един полицай.

А също така и за мошеник, мрачно отбеляза Слоун на ум.

— Къде отиваме според теб? — попита Ник.

— Не знам нищо — отвърна Слоун.

После все пак реши да сподели нещо.

— Знаеш ли, винаги съм смятал, че Лейси Фаръл е направила копие от дневника и за себе си. Ако е така, тя сигурно е единственият човек, който познава пълното му съдържание. Може би в онези три страници, за които Джими Ланди каза, че липсват, пише нещо важно. Ти как мислиш, Ник?

Забеляза как Ник го стрелна подозрително с очи. Не прекалявай, предупреди се мислено Слоун. Не го изнервяй прекалено.

Ред беше на Ник да каже:

— Не знам нищо повече от теб.

В Грейт Нек таксито спря до тротоара. Дали Фаръл ще слезе тук, питаше се Слоун. Той се приготви да я последва пеша, ако се наложи.

Тя обаче остана в колата. След няколко минути таксито потегли и по-късно спря на две преки оттам, до една бензиностанция, където шофьорът помоли да го упътят.

Последваха я по-нататък през града и минаха покрай редица очевидно скъпи къщи.

— Ти коя си избираш? — попита Ник.

За това ли било всичко, зачуди се Слоун. Не ти стига заплатата на полицай? Защо не напусна работата, момче? Просто трябваше да си смениш работата. Не беше нужно да минаваш на другата страна.

Постепенно видът на сградите се промени. Тук къщите бяха доста по-малки и по-наблизо една до друга, но също бяха отлично поддържани. Ед Слоун се почувства много по-добре и по на място.

— Карай по-бавно — предупреди той Ник. — Шофьорът се оглежда за номера на къщата.

Намираха се на Адамс плейс. Таксито спря пред номер десет. Точно отсреща на улицата имаше чудесно място за паркиране, зад една голяма каравана. Идеално, каза си Слоун.