Читать «Бягство» онлайн - страница 132

Видя как Лейси Фаръл излезе от таксито. Изглежда се опитваше да убеди нещо шофьора, даваше му пари. Той обаче упорито клатеше глава. После вдигна прозореца и си замина.

Фаръл изгледа колата, докато се скри от погледа й. За пръв път успя добре да разгледа лицето й. Слоун забеляза колко млада, уязвима и уплашена изглежда. Тя се обърна и закуцука нагоре по алеята към къщата. Позвъни на звънеца.

Жената, която едва-едва открехна вратата, явно нямаше желание да я пусне вътре. Лейси Фаръл сочеше болния си глезен.

— Крачето ме боли. Моля ти се, добра жено, пусни ме да вляза. После ще те пречукам — престорено изхленчи Ник.

Слоун изгледа партньора си, недоумявайки как може преди да му се е струвал забавен. Време беше да се обадят в централата. Чувстваше се изключително доволен, че той лично откри Лейси Фаръл, макар че след това щеше да се наложи да я предаде в ръцете на Болдуин.

Слоун нямаше откъде да знае, че не по-малко доволен от него беше Сенди Саварано, който го наблюдаваше с интерес от прозореца на спалнята на горния етаж на номер десет, където търпеливо очакваше пристигането на Лейси Фаръл.

61

Мона Фаръл се прибра вкъщи заедно с Кит и Джей.

— Не мога да отида на закуска в Ню Йорк след като съм толкова притеснена — обясни тя. — Ще се обадя на Алекс и ще го помоля да дойде тук.

Синовете на Кит, Тод и Анди, бяха отишли с приятели на ски на планината Хънтър. Детегледачката се грижеше за Бони, която отново се беше разболяла от поредната настинка.

Щом чу, че се прибират, Бони се втурна да ги посрещне.

— Малката ми разказа всичко за това как за рождения си ден щяла де отиде в Дисни Уърлд с леля си Лейси — сподели детегледачката.

— Рожденият ми ден е много скоро — решително заяви Бони. — Другия месец.

— Казах й, че февруари е най-късият месец в годината — обясни детегледачката, докато си обличаше палтото и се готвеше да си тръгне. — Тя много се зарадва.

— Ела с мен да се обадя по телефона — обърна се Мона Фаръл към Бони. — Ще ти дам да се обадиш на чичо Алекс.

Тя прегърна внучката си и я взе на ръце.

— Знаеш ли, че много приличаш на леля си Лейси, когато тя беше като теб, почти на пет години?

— Чичо Алекс ми харесва — каза Бони. — И ти го харесваш, нали, Нана?

— Не знам какво щях да правя без него през последните няколко месеца — отвърна Мона. — Хайде, съкровище, да вървим горе.

Джей и Кит се спогледаха.

— И ти си мислиш същото като мен — обади се Джей след кратка пауза. — Мона си призна, че Алекс я е убедил да накара Лейси да й каже къде се намира. Може и да не му е казала направо къде е Лейси, но има много други начини да се издаде. Както онази вечер… Мона оповести пред всички, че Лейси се била записала в нов спортен клуб с игрище за скуош. Дванайсет часа по-късно някой беше проследил Лейси до този клуб, вероятно с намерение да я убие. Трудно е да си представи човек, че това е чисто съвпадение.

— Но, Джей, трудно мога да си представя, че Алекс е замесен в такова нещо — отвърна Кит.

— Надявам се, че не е, но аз преди малко му казах къде отива Лейси и сега смятам да се обадя на спешния номер на федералния прокурор, за да го уведомя. Може Лейси да ме намрази, но предпочитам да я приберат в затвора като свидетел по обвинението, вместо да я гледам мъртва.