Читать «Бягство» онлайн - страница 129

Тим Пауърс я пресрещна на стълбището при фоайето. Напъха в ръката й свити на руло банкноти и мушна в джоба й мобифон.

— По този телефон ще им трябва повече време, за да проследят обажданията ти.

— Тим, не знам как да ти се отблагодаря.

Сърцето на Лейси биеше лудо. Клопката се затваряше. Усещаше го.

— Пред входа чака такси с отворена врата — каза Тим. — Сложи си качулката.

Той стисна ръката й.

— В един апартамент на шестия етаж имат гости. Много хора влизат и излизат. Може да не те забележат. Върви.

Шофьорът на таксито явно се ядосваше, че са го накарали да чака. Таксито се втурна напред и се вля в движението с такава скорост, че Лейси се залепи за облегалката.

— Накъде, госпожице?

— Грейт Нек, Лонг Айлънд — отвърна Лейси.

59

— Надявам се мама да дойде преди Лейси да се обади отново — тревожеше се Кит.

Седяха в кабинета на пастора и пиеха кафе. Телефонът беше точно до лакътя на Кит.

— До десет минути ще бъде тук — уверено отвърна Джей. — Тъкмо се готвеше да излиза, отиваше на късна закуска с Алекс в Ню Йорк, така че я хванах на вратата.

— Мама е безкрайно разстроена от цялата тази история — обясняваше Кит на свещеника. — Знае, че федералният прокурор смята, че тя е виновна за изтеклата информация, което е направо смешно. Та тя дори на мен не каза къде е Лейси. Направо ще получи удар, ако не й дадем възможност да говори с нея.

— Ако Лейси се обади — предупреди я Джей. — Може и да не успее да се свърже отново с нас, Кит.

Дали я следяха, чудеше се Лейси. Не можеше да разбере със сигурност. Зад таксито имаше някаква черна тойота, която сякаш караше все на същото разстояние след таксито.

А може и да се лъжа, каза си тя, позволявайки си лека въздишка на облекчение, когато колата свърна на първата отбивка след като излязоха от тунела „Мидтаун“.

Тим беше залепил кода на телефона на гърба на слушалката. Лейси знаеше, че Кит и Джей я чакат да се обади в църквата, но ако можеше, тя би предпочела да получи информацията по друг начин. Трябваше й адресът на Макс Хофман, където — дано, Господи! — продължаваше да живее съпругата му. Трябва да отиде при нея и да разбере всичко, което би могла да знае за разговора на съпруга й с Хедър Ланди.

Лейси реши най-напред да опита да вземе адреса на госпожа Хофман от службата за телефонна информация. Набра номера и каза името.

— Макс Хофман. Не му знам адреса.

Последва кратка пауза.

— По молба на абоната, този номер не се съобщава.

Движението беше сравнително леко и Лейси разбра, че вече наближават Литъл Нек. Грейт Нек беше следващото градче. Какво ще прави, ако стигнат там, а тя не може да каже адреса на шофьора? И без това едва се беше съгласил да я закара толкова далеч от Манхатън. Ако стигнеха до дома на госпожа Хофман и тя не си беше вкъщи или пък не желаеше да й отвори, какво щеше да прави тогава?

Ами ако я бяха проследили?

Тя отново позвъни в църквата. Кит се обади веднага.

— Мама току-що пристигна, Лейси. Непременно държи да говори с теб.

— Кит, моля ти се…