Читать «Бягство» онлайн - страница 128

— Лейси…

— Остави ме да довърша, Джей. В дневника се споменава едно име, което смятам, че е важно. Около седмица преди смъртта си Хедър е била на обяд с по-възрастен мъж, когото явно е познавала от малка. Надявам се, че той е бил свързан по някакъв начин с ресторанта на баща й и може да го познаваш или поне можеш да разпиташ за него.

— Как се казва?

— Името му е толкова зацапано, че не мога ясно да го разчета. Прилича на Макс или Мак Хъфнър.

В момента, когато каза името „Хъфнър“, църквата се огласи от мощен камбанен звън.

— Чуваш ли ме, Джей? Мак или Макс Хъфнър…

— Макс Хофман ли? — попита Джей. — Разбира се, навремето го познавах. Години наред работеше при Джими Ланди.

— Не казах Хофман… — прекъсна го Лейси. — Но, за Бога, точно така…

Последните думи на Изабел… Прочети го… и ти… покажи му… Последен конвулсивен опит да си поеме дъх и „… ман“.

Изабел е умряла, опитвайки се да ми каже името му, внезапно осъзна Лейси. Опитвала се е да отдели тези три страници от останалите. Искала е Джими да види точно тях.

После Лейси осъзна думите на Джей и неволно потрепера.

— Джей, защо каза, че си го познавал навремето?

— Лейси, Макс умря преди година — някакъв тип го блъснал с кола без да спре дори. Станало е близо до дома му в Грейт Нек. Бях на погребението.

— Преди колко време точно? — настоя Лейси. — Това може да се окаже много важно.

— Чакай да помисля — замисли се Джей. — Беше точно в периода, когато кандидатствах за ресторанта „Червен покрив“ в Саутхамптън, значи преди година и два месеца. Беше първата седмица на декември.

— Първата седмица на декември — преди година и два месеца! Точно тогава е загинала и Хедър Ланди — възкликна Лейси. — Два инцидента в разстояние на два дни…

Гласът й затихна.

— Лейси, да не смяташ, че…

Домофонът в апартамента иззвъня — бърза поредица от къси позвънявания. Тим Пауърс й сигнализираше, че трябва да излезе.

— Джей, трябва да вървя. Стойте там. Ще ви се обадя. Само още един въпрос — Макс Хофман беше ли женен?

— В продължение на четиридесет и пет години.

— Джей, намери ми адреса му. Трябва да го намеря на всяка цена.

Лейси грабна сака и черното палто с качулка, което беше взела от гардероба на Изабел. Куцукайки, излезе от апартамента и отиде при асансьора. Лампичката му показваше, че в момента се намира на деветия етаж и се качва нагоре. Успя да се добере до аварийното стълбище точно навреме, за да не я видят.