Читать «Бягство» онлайн - страница 11

— Да, но така сте се запознали. Хайде, Джими, кметът чака.

2

През следващите две седмици Лейси заведе осем евентуални купувачи да разгледат апартамента. Двама си бяха чисти зяпачи, от онези, чиито хоби е да губят времето на агента по недвижими имоти.

— Но от друга страна, човек никога не знае — каза тя на Рик Паркър, когато той спря пред бюрото й рано вечерта, точно преди да се тръгне за вкъщи. — Развеждаш някого насам-натам цяла година, иска ти се да си теглиш куршума преди да тръгнеш да го водиш отново следващия път и ето че сделката става! Готвиш се да се откажеш, а той ти пише чек за един милион долара.

— Ти си по-търпелива от мен — отвърна Рик.

Лицето му, изваяно в пълно съответствие с аристократичните черти на прадедите му, изразяваше презрение.

— Не мога да понасям хора, които ми губят времето. Р. Дж. П. се интересува дали някой наистина ще захапе за апартамента на Уеъринг.

Р. Дж. П. беше обръщението, с което Рик наричаше баща си.

— Не ми се вярва. Но какво пък — предложението е още ново, а утре е нов ден… Нов късмет.

— Благодаря, Скарлет О’Хара. Ще му предам думите ти. Чао.

Лейси направи гримаса зад гърба му. Денят явно беше от саркастично наострените на Рик.

Какво му става пък сега, зачуди се тя. И защо баща му, който води сделка за продажбата на хотел „Плаза“, се интересува от апартамента на Уеъринг? Не, стига толкова.

Тя заключи чекмеджето на бюрото си и потърка чело, зад което усещаше настъпващо главоболие. Внезапно почувства силна умора. Откакто се върна от почивка, живееше в постоянно напрежение — да довърши стари задачи, да се занимае с нови сделки, да се види с приятелите, с които не се беше виждала през лятото, децата на Кит щяха да дойдат за почивните дни при нея… А и Изабел Уеъринг също й отнемаше страшно много време. Напоследък й се обаждаше всеки ден и често я викаше спешно да дойде в апартамента.

— Лейси, на всяка цена трябва да дойдеш да обядваш с мен. Трябва да се храниш, все пак, нали? — казваше тя.

Или просто:

— Лейси, защо не минеш на път за вкъщи да изпием по чаша вино? Заселниците в Нова Англия са наричали времето по свечеряване „трезва светлина“. Най-самотното време на деня.

Лейси се загледа навън. По Медисън Авеню падаха дълги сенки — явен признак, че дните намаляват. Наистина е най-самотното време на деня, каза си тя. Изабел е страшно тъжна личност. Наумила си е да прерови целия апартамент и да реши какво да прави с дрехите и личните вещи на Хедър. Доста работа. Хедър явно си е падала малко Плюшкин.

Нищо не ми струва да поседя малко при Изабел и да я изслушам, мислеше си Лейси. Пък и нямам нищо против. Всъщност, Изабел ми е доста симпатична. Чувствам я като истинска приятелка. Но трябва да призная, че споделяйки болката на Изабел, преживявам отново всичко, което изпитах при смъртта на татко.

Лейси се изправи.

Прибирам се у дома и умирам, каза си тя. Имам нужда.

Два часа по-късно, към девет часа, след двайсет минути в кипящата вана „Джакузи“, Лейси радостно си приготвяше БМД — любимото ястие на баща й. Той наричаше сандвича с бекон, маруля и домат „Нюйоркски обеден сандвич по дефиниция“.