Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 42

— Сега съм Елинор, просто Елинор. А това не си го спомням.

Изпитият джин вече бе загрял Том от пръстите на краката до устата, превърнала се в 80-милиметрова гаубица.

— Ясно, Ели. Това очевидно е останало в миналото. Махайте старото, дайте подобрената версия. — Той погледна към Макс. — Та, казваш, вие с Елинор сте си поговорили.

— Да, обсъдихме нещата. И ако нямаш нещо против, двамата можете да започнете веднага.

Объркан, Том погледна Елинор.

— Но аз мислех…

— Заинтригува ли се Макс, ентусиазмът му става заразителен, действа бързо и безотказно — обясни приглушено тя, без да среща погледа му.

— Сигурна ли си, че не са те извозили? Без да искам да кажа нищо лошо, разбира се.

— Ни най-малко — намеси се Макс. — Нали, Елинор?

Тя кимна.

— Е, как предлагаш да започнем? — попита мило Том.

— Ти какво откри досега? — поинтересува се Макс.

Том се отпусна назад и подпря празната чаша в дланта си.

— Ами за начало в Уисконсин отглеждат женшен, който превръща старчоците в истински Рамбовци в леглото. Има една смахната на име Агнес Джоу, която по необясними причини всички познават. Тежи повече от мен, но е играла на трапец в трупата на „Ринглинг Бръдърс“. — Той посочи Стив и Джули. — Тия двамата ще се венчаят, като се качат в „Саутуест Чийф“. Добри деца, но са малко поизплашени. Та като се настаним във въпросния влак, ще се свържа с един човек, който ще ни разкаже сума страхотни истории. Дамата ей там, която гледа на таро, омайва могъщи бизнес магнати, като наднича в бъдещето им. А, да не забравя и Елвис Пресли, преродил се в чернокож симпатяга на име Тайрон, който поднася на бара една микстура, наречена „Котелното“, която, ако не те убие, поне ще те накара в екстаза си да пожелаеш смъртта. С нас пътува и един свещеник, който може и да ми даде последно причастие, ако не пристигнем навреме в Ел Ей, защото приятелката ми ще ме убие.

Последното Том изрече с вперени в Елинор очи. В края на краищата нали тя го беше зарязала. Улови я да примигва. Боже, чак не повярва на очите си. Нямаше представа дали нещо й е влязло в окото, или думите му я жегнаха, но определено го накара да поизтрезнее.

— Уау! — възкликна Макс. — Наистина не си си губил времето.

— Достигнеш ли веднъж върховете на световната журналистика, длъжен си да поддържаш нивото. Също като Ели… исках да кажа Елинор.

— Тя всъщност никога не говори за този период от живота си.

— Най-добре ще е ние с Том веднага да се хванем на работа, Макс — побърза да се намеси Елинор. — Времето никак не е много.

— Всъщност остава ни пътят до Чикаго, а оттам до Ел Ей. Като гледам с каква скорост се движим, ще бъдем заедно, докато снегът започне да се топи.

— Исках да кажа, че ще се наложи да ви оставя в Чикаго и да продължа със самолет. Изникна нещо лично, Макс. Нямаше кога да те предупредя.