Читать «Коледен експрес» онлайн

Том Лангдън бе журналист — скиташе се по света, защото далечните пътешествия му бяха в кръвта. Там, където другите губеха почва под краката и се терзаеха от разтърсващите обрати на живота, Том се чувстваше в свои води. Голяма част от професионалния му живот бе минал по чужди земи, в писане на репортажи за войни, бунтове, глад, болести и всевъзможни човешки страдания. Беше си поставил сравнително лесна за формулиране цел. Искаше да промени света, като привлече вниманието върху злините му. Пък и обичаше приключенията.

Случи се така обаче, че макар да бе успял да документира безброй ужасяващи събития, човечеството отиваше от зле към по-зле и той се върна в Америка изпълнен с разочарование. В търсене на лек за своята меланхолия започна да пише скучновати блудкави материали за женски списания, издания за вътрешно обзавеждане, градинарство и разни подобни. Увековечи магията на компоста и чудото на саморъчно настланото дюшеме, но не постигна удовлетворение.

С наближаването на Коледа час по-скоро трябваше да реши как да се придвижи от Източния бряг до Лос Анджелис. Причината да тръгне натам беше стара като света: в Ел Ей се намираше тъй наречената му постоянна приятелка Лелия Гибсън. Лелия си бе опитала късмета като киноактриса, но след като години наред й отреждаха роли в треторазредни филми на ужасите, бе предпочела да работи зад кадър. И ето че сега, вместо да се оставя да я кълцат на кървави парчета срещу мизерно заплащане, тя даряваше с глас безброй герои от най-популярните, излъчвани в събота сутрин анимационни филми. В детската телеиндустрия се наложи убеждението, че никой не докарва гласовете на глуповатите горски същества с по-голям усет и многообразие от златоустата Лелия Гибсън. Доказателство за това бяха наградите, изпълващи вече цяла полица, безумно високите й хонорари и надлежно защитените й права.

Връзката между Том и Лелия се бе зародила по време на нощен полет от Югоизточна Азия до Щатите. Отначало той го отдаде на немалкото погълнат алкохол, но когато няколко часа преди кацането в Ел Ей замайването отмина, Лелия все още му се струваше красива и интересна — макар и малко повърхността и ексцентрична, — пък и все тъй заинтригувана от него. Той пренощува в Калифорния, така че задълбочиха познанството си. Тя му погостува на Източния бряг и оттогава помежду им се установи една нескрепена с документ, но удобна и за двамата връзка.

На някого може да се стори странно, че преуспяваща в Холивуд жена ще хлътне по един номад, който сменяше паспортите си като носни кърпи и беше в състояние да избълва цинични фрази на трийсет езика, но не и да се стабилизира финансово. Но на Лелия й бяха омръзнали мъжете от нейното собствено обкръжение. Както дипломатично се бе изразила веднъж, на никого от тая долна лъжлива паплач за нищо не можело да се разчита. Том бил репортер, бе добавила тя, тъй че поне на моменти си имал работа с истината. Освен това тя харесваше и грубоватата му привлекателност. С което според него имаше предвид бръчките по лицето му, врязани през дългите часове из ветровити пущинаци със свистящи край ушите му куршуми. Всъщност лицето му често се бе заравяло в пясъка в съответствие с местните разпоредби за безопасност.