Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 44

Проследиха как Макс и Кристобал се втурнаха нанякъде, оставяйки двамата млади онемели от изумление.

— Та откъде да започнем? — най-сетне попита Елинор.

Том се изправи и посочи Джули и Стив.

— Това ми изглежда добро начало.

Седнаха при тях и Том им представи Елинор. Първо Стив, после и Джули се похвалиха — с подобаващо благоговение — какво им е предложил Макс Пауърс.

— Ще поръча храната и напитките за цялото празненство, а също и украсата, дори и музика — обясни Джули.

— И ще плати всичко — добави с въздишка на облекчение Стив. — Щял да се договори с „Амтрак“. Макар че представа си нямам как ще реагират.

— Макс обикновено получава онова, което иска — отбеляза Елинор.

— Той ли е наистина прочутият режисьор?

— О, да. А сърцето му е почти толкова голямо, колкото и егото.

— Имам чувството, че току-що сме спечелили на лотария — рече Стив и стисна здраво ръката на бъдещата булка.

— Така излиза — отбеляза Том.

— Къде точно си родена във Вирджиния, Джули? — попита Елинор.

— Не вярвам да сте го чували, градчето се казва Дикинсън Каунти.

— Баща ми е учил в гимназията в Клинтуд. А две от лелите ми живеят в Грънди, Вирджиния.

— Не може да бъде! Досега не бях срещала човек, който поне да е чувал къде се намираме.

— А аз съм израсла в малка ферма в Източен Кентъки, в сравнение с която Клинтуд е огромен град. — Елинор ги погледна окуражително. — А това, което сте намислили, е много смело.

— Ние не се чувстваме особено смели — рече Стив с нервен смях и отново погледна Джули.

— Ако наистина се обичате, сами ще се изненадате колко много можете да постигнете.

Джули сграбчи ръката на Елинор.

— Родени сме почти на едно и също място, а ето вие какво сте постигнали. Направо побеснявам, че родителите му не проумяват колко малко значение има откъде си, важното е докъде ще стигнеш.

— Но ти няма да се омъжваш за родителите на Стив. А нищо чудно просто да си мислят, че никоя не е достойна за сина им. Майките на момчетата са особено ревниви. Просто им дай време, може и да се променят. Ако не стане, то си е за тяхна сметка, а за вас е важно бъдещето.

— Родното ми място ме е закалило. Чувствам, че съм способна на всичко — заяви Джули.

— Щом разчиташ единствено на себе си, наистина ставаш силен, особено когато те потискат хора, които не си правят труда да те опознаят, а просто ти лепват етикета Глупландия. Но като им докажеш, че не са били прави, победата е още по-сладка.

— Съвсем точно го каза — отсече Джули. — А аз имам цял списък с хора, на които ще натрия носа.

Том смушка Стив.

— Дано си се научил бързо-бързо да реагираш с „Да, скъпа“ и „Не, скъпа“. С тая женичка доста често ще ти са необходими.

Появи се отец Кели и се поинтересува дали няма да слязат в салона на долния етаж, където се разигравал страхотен покер. Групата изостави сватбената тема и се насочи към онази част на бар-вагона, предназначена само за възрастни.

13

Като военен репортер Том се бе натъквал на множество комарджийски схватки; обикновено в тях участваха предпазливи, зле платени журналисти с каменни лица, които клечаха в своите настлани с вестници окопи и търсеха начин да увеличат приходите си. Като репортер на „Териториал Ентърпрайз“ Сам Клемънс също бе се включвал в не една игра на карти. На тези „приятелски“ срещи той винаги носел своя стар флотски револвер, да не би някой от участниците да си извади погрешно заключение, като съзре силна карта, пъхната погрешка в нечий ботуш или ръкав.