Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 43

Том остави чашата си. Изникна и още как, в образа на собствената ми персона, отвърна й мислено той.

— Ами тогава да почваме — рече на глас.

Макс не изглеждаше особено доволен от промяната в плановете на Елинор, но ето че отмести очи към Стив и Джули.

— Та казваш, ще се женят в „Саутуест Чийф“?

Том обясни какво е отношението на родителите им и спомена тревогата на Джули да не би твърде малко хора да присъстват на церемонията. Заинтригуван, Макс го засипа с въпроси.

— Горкото момиче — каза Елинор с искрено съчувствие. — Така ли трябва да прекара сватбата си? — И тя погледна към Том. — Спомена, че е от някакво планинско градче във Вирджиния. Кое точно?

— Не ми каза. Защо питаш?

— Нищо чудно да си забравил, но аз съм израснала в Източен Кентъки, съвсем близо до щатската граница. Сигурно съм ходила в родния й град.

След толкова приказки за сватби Том успя да хвърли поглед към ръката на Елинор. Не откри венчална халка, нито нещо, което да прилича на годежен пръстен. Не му се вярваше да няма мъж в живота й. Но ако погледнеше самия себе си…

— Та каква е идеята за сценария? — попита той. Не разбираше нищо от кино, но си беше наумил да влезе в ролята на врял и кипял импресарио.

— Зависи какво ще видим по време на пътуването. Макс иска романтична комедия. Моите предпочитания клонят към заплетена мистерия, в която да не липсват и трупове.

— А защо не и двете? Ако се сглоби както трябва, няма нищо по-забавно от куп безжизнени тела, натръшкани на релсите.

— Казах ли ти? — въодушеви се Макс. — Допада ми тоя симпатяга. Умее да разчупва шаблоните. Мислил ли си някога да пишеш за киното, Том?

Том отмести очи към Елинор.

— Не беше ми хрумвало допреди два часа.

— Не е толкова лесно, колкото изглежда — отбеляза тя.

— Че лесна работа има ли? — не й остана длъжен той.

Макс помоли да го извинят и пристъпи към Стив и Джули, следван от вярното паленце Кристобал. Заля ги с приказки, но Том не можа да чуе нищо. Сигурно разправяше нещо вълнуващо, защото и двамата изглеждаха зашеметени от думите на великия режисьор.

— Макс да не крои нещо?

— Обикновено да — отвърна Елинор.

— Никога не бих си помислил, че накрая ще се озовеш в Ел Ей.

— Всеки все някъде се озовава накрая — погледна го тя за миг. — Я се виж ти. От Бейрут до скринове и аксесоари за баня.

— За да отразяваш войни, трябва да си млад. А аз вече отпаднах от тази възрастова група — рече Том и после добави: — Пък и колко според теб са начините да опишеш как хората се избиват едни други? Още преди пет години ми се свършиха съществителните, глаголите, прилагателните.

— Успя ли най-сетне да промениш света? — На пръв поглед въпросът сякаш съдържаше сарказъм, но тонът й не беше заядлив.

— Огледай се, Елинор, и ще откриеш отговора.

— Малко хора издържат толкова дълго.

По-дълго от теб, каза си Том.

— Как са родителите ти? — попита тя след кратка пауза.

— Загубих и двамата. Мама почина съвсем наскоро.

— Съжалявам, Том. Добри хора бяха.

Поколеба се дали да не й разкаже как се е озовал във влака, но накрая се отказа. Чувството за близост бе изчезнало.