Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 41

Както си седеше и зяпаше падащия сняг, в салона влязоха Елинор и Макс, следвани от верния Кристобал. Том си пое дълбоко дъх, довърши питието си и се запита дали не е време да поръча коктейли на едро при своя приятел Тайрон. Всяка капка алкохол му беше нужна, за да преживее предстоящото изпитание.

12

Макс и Кристобал не бяха сменили лъскавите си дрехи; младият секретар, с неизменните си слушалки и клетъчния телефон, пристъпваше с наперената походка на настървен воин от футуристичен филм. Елинор обаче се беше преоблякла и сега носеше тюркоазна пола, бяла памучна шемизета и метална верижка наместо колан, която подчертаваше тънката й талия. Косата бе прибрана и вдигната нагоре. Нищо чудно, каза си Том, да е взела душ в своята кабинка, горещата уханна пяна да е обливала това стройно апетитно… Не; той определено не можеше да си позволи да мисли подобни неща и да се надява да запази разсъдъка си. И в същото време фактът, че бе пожелала да се освежи и бе дошла, за да го види, му вдъхна чудесно чувство на увереност, което се стопи още щом забеляза изражението й. То бе твърде далеч от неподправеното блаженство. „Гибелно“ бе думата, която изникна в замаяното му от джина съзнание.

— Том! — избоботи Макс с ентусиазъм, който сякаш настояваше: „Аз не само съм неприлично богат, но и извънредно забавен.“ Групата потърси място да се усамоти. — Закъсняхме, извинявай — продължи Макс. — Ние с Елинор имахме да изясним някои неща. Ама че пътуване, а?

Кристобал зяпаше тъмнината отвън с маска на загриженост върху красивото си лице.

— Е, поне се движим нанякъде.

— За пръв път ли пътуваш с влак, Кристобал? — попита и Том.

— И за последен, надявам се.

За Том нямаше съмнение, че младокът си пада по частните самолети, където се лее шампанско, никой за нищо не го закача и той може да полегне в спуснатата седалка и да мечтае как много скоро ще се нареди сред титаните в киното.

— От друго поколение е той — рече Макс и закачливо тупна секретаря си по рамото. — Влаковете не са му по вкуса. За разлика от нас с теб.

— О, ние с Ели в чужбина доста сме кръстосвали с влак. Спомням си веднъж от Амстердам до Париж се возихме с един стар раздрънкан локомотив. Качихме се в пет сутринта с намерението да хапнем във влака, но научихме, че нямало храна, защото стюардите стачкували. Примирихме се, че ни чака бавна гладна смърт, а отгоре на всичко по полята взеха да се мяркат хора и защракаха с фотоапарати. Помислих си, че влакът ни е отвлечен, нали разбираш, от стачкуващите стюарди и бог знае какво ни очаква в Париж.

— И какво стана? — не се стърпя Макс.

— А, в Париж ни посрещна духов оркестър. И после един лъскав червен експрес плавно спря до нас. Това било последното пътуване по маршрута, преди да въведат изцяло електрическите експреси. Затова бил целият шум. Та докато свиреше оркестърът, похарчихме около милиард франка, за да се натъпчем. Помниш ли, Ели?