Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 40

— „Супер Чийф“ на „Съдърн Пасифик“ е предшественикът на „Саутуест Чийф“. Този, с който ще пътувам до Лос Анджелис. Линията предлага прекрасни гледки към планините и равнините. Прекосява осем щата на път към крайбрежието.

— О, колко интересно. — Том не се съмняваше, че Агнес Джоу е сварила да претърси багажа му и е открила билета му за „Чийф“. Реши да се залости в купето си и да заложи над вратата капан с най-голямата тежест, която успее да докопа. Ето, влакът разполагаше с два локомотива, можеше да не се усети липсата на единия. Оставаше му само да го натика някак в банята/тоалетна и да го запъне в пружина за изстрелване.

— Да, пътуването е много приятно. Чудесен начин да се настроиш за Лос Анджелис.

— А, сигурно. — Том остави чашата си. — Та защо отиваш там?

— Имам приятели. Всяка година си гостуваме за Коледа. Този път е мой ред да пътувам на запад.

— Хубава традиция. Реджина спомена, че доста често се возиш на влак. И май много хора те познават.

— О, просто характерът ми е такъв, лесно намирам приятели. Открай време е така. То като си крехка стеснителна женичка, не значи, че си цвете под похлупак.

В първия момент Том реши, че тя говори сериозно, но като я чу да се смее на собствената си шега, колебливо заключи, че Агнес Джоу не е чак толкова страшна. Стига да се държеше на нужната дистанция от бъбреците му и личните му вещи, всичко щеше да бъде наред.

— Момичето, при което отиваш… Намеренията ти сериозни ли са?

— Зависи какво наричаш сериозни намерения — рече Том. — От около три години се виждаме на приливи и отливи.

— На приливи и отливи? Това някаква калифорнийска измишльотина ли е?

— Наша си измишльотина.

— Мен ако питаш, не бих ви посъветвала да се жените. Два пъти съм опитвала и не се получи.

— Имаш ли деца?

— Една дъщеря, вече е голяма, разбира се. От първия ми брак. Със съпруг номер едно се запознах, когато работехме заедно за „Ринглинг Брадърс“.

— Работила си в цирка? Къде, в администрацията?

— О, не, артистка бях. Ездачка, акробатка, дори по въже съм ходила на младини.

— Трапецът е голяма магия!

— Тогава бях малко по-слабичка де. Дъщеря ми все още работи в цирка.

— Често ли я виждаш?

— Не.

Агнес Джоу си взе бирата и го остави. А той не изпита очакваното облекчение. Здравата му се беше лепнала тая жена. Засега я оприличаваше на безобидна брадавица, но все пак бодеше очите му. Заинтригуван бе, и то не само от празно любопитство. Нещо в разказа й не се връзваше и това пробуждаше у него познатата настървеност да разследва.

Влакът профуча през тунела „Греъм“ и малко след това намали, наближавайки Къмбърланд, Мериленд, известен навремето като Кралицата на Апалачите. „Кап“ бодро се добра до самия център и спря насред главната улица. Том зърна постройки, облицовани с тухла и дърво, хотел на „Холидей Ин“, „Макдоналдс“ и заведение на име „Градуси на сметка“, което вероятно беше много популярно, тъй като градът определено имаше зажаднял вид.

Скоро щяха да влязат в Пенсилвания, щата с най-странно прокараните граници. В някои моменти локомотивът и опашката на влака щяха да са в Мериленд, докато средните вагони щяха да тракат из Западна Вирджиния! Обяснението се криеше в идеално правата линия между Пенсилвания и Мериленд, докато крепката прегръдка със съседна Западна Вирджиния диктуваше границата да следва релефа. Когато преминаха прохода и без сътресения навлязоха в Пенсилвания, Том вдигна ръце от загадките на официалните щатски граници.