Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 21

— Наистина ли смятате, че хора, които изобщо не ни познават, ще дойдат на сватбата ни? — попита момичето.

Като всеки мъж Том гледаше скептично на сватбите, но пък разбираше колко е важно това за булката. В сравнение с нея на младоженеца му бе далеч по-леко. Той просто трябваше да се появи що-годе трезвен, да каже „Да“, да целуне булката, да изтърпи кудкудякането на възрастните дами сред множеството и да се постарае да не изпада в несвяст, преди официалните задължения на брачната нощ да са изпълнени, а парите от подаръците — преброени.

— Не се тревожете — успокои ги Том. — Във влаковете има нещо, което отваря сърцата на хората. А вашата публика, тъй или иначе, няма къде да ходи.

Той отново им пожела всичко хубаво и тръгна към барчето, обслужвано от Тайрон, но мислите му отново литнаха към Елинор. Тя го бе изоставила в Тел Авив, наранен, гневен и объркан — все състояния, които правеха човека неспособен на разумни действия. Докато му дойде умът в главата, беше минало толкова много време, че в крайна сметка той не предприе нищо, за да се свърже с нея. После годините се занизаха и у него се загнезди усещането, че всеки опит да я потърси ще бъде бързо и болезнено отхвърлен. Пък и откъде да знае, че не е вече омъжена за друг?

Том прекоси вагон-ресторанта и кимна на стюардите. Всички те имаха по някакъв коледен елемент в облеклото си. Очевидно здравата се трудеха, за да се подготвят за вечерята, тъй че реши да не ги затормозва с прекалено много въпроси. Продължи към салона. Няколко души гледаха телевизия; други зяпаха през прозорците. Той се спусна по витата стълба и долу откри Тайрон.

Заделеното му пространство беше тясно, но пък добре подредено, с вградени в стените хладилни шкафове, заредени със сандвичи, сладоледи на клечка и всевъзможни сладкиши. Имаше и купи с различни ястия и салати, чипс и ядки, горещи и студени напитки. На металния плот бяха наредени табли. Надписът на вратата в края на пътеката сочеше към салон за пушачи.

Тайрон беше към трийсетгодишен, на ръст колкото Том и приличаше на Елвис, само че беше чернокож. Отначало Том се заблуди, че носи перука, но като го огледа по-внимателно, се увери, че косата си е негова. Това си беше Краля с великолепен абаносов тен. Видът му определено се понрави на Том.

— Ще отворя след около двайсет минути, сър — каза Тайрон. — Закъсняха ми доставките. Обикновено в този час вече съм готов. Ще направя съобщение по уредбата.

— Не се притеснявай, Тайрон. Реджина ми каза да сляза при теб, ако имам нужда от нещо.

Заинтригуван, Тайрон огледа Том, без да престава с подреждането.

— А, ти си писателят значи.

— Да, аз съм.

— Браво на теб. Какво искаш да научиш?

— Като начало искам да знам дали си почитател на Елвис.

— Заради косата, нали — засмя се Тайрон. — Всички първо за косата се хващат.

— Признавам, и аз първо в нея се вторачих.

— Благодаря, благодаря ви мнооого. — Тайрон направи няколко стъпки и разкърши бедра.

— Впечатлен съм.

— Всичките песни ги знам, всичките чупки в кръста. Тоя симпатяга добре го даваше като за бял.